I have that weird feeling of accomplishment today

That's a rare feeling, so I better not get used to it, but yay!  I got a gold, I have something like a little finish to show you, and I baked cupcakes!
What to start with?

Remeber that polks dot pink tease i showed you months ago? Probably not and it's quite understandable. That, however, was my Pink Owl-techniques-in one project that I started during the winter and just finished.

 

I spent months searching for the right owl pattern, and when I finally founded in the late of night, I downloaded this perfect freebie with a squee, forgetting to mark the page of the author, So if you recognize it, please care to share. But isn't it just perfect? I was searching for a pattern to go with the owl charms, to fit in the space and to be monochrome. Not that easy to meet all the terms

When I started this project, I planned for it to be framed, with a silverish frame most likely, but now I'm giving up on the idea, because I don't feel like spending. So a nice home made finish will do, maybe something like a flatfold.

I had just the head to finish today, and o sew the owl buttons, that are actually scrapbooking charms, but I asked my dad to drill holes in them so I can sew them on. 

Today the emperatures were a little more tolerable, which means they don't give you the thoughts of when bloodstarts to boil and such. So I dared to turn on the oven and bake. I made cipcakes, because I really wanted to use the new baking paper with those pattern I love

Unfortunately, my desire to commemorate my cakes with a photo didn't stop  my sister. Nor the fact they were steaming hot fresh from the oven, nor that I tried beating her through the fingers. And she cleaned the sugar off the cupcakes.  According to her diet understandings, those cups of sugar IN the cakes don't count, unlike the sugar on the top
I had to bake them all at three times, so it gave me an hour and half of wacthing cupcake TV and reading in front of the oven. I needed 407 pages to win the gold and you know what? I did it! Thanks to the timies!

So here are my Readathon results!
2105 pages
Books that took part:
Storm front by Jim Butcher
Lover avenged by J. R. Ward
And another thing by Eoin Colfer
A hat full of sky by Terry Pratchett
Lotta on troublemaker street by Astrid Lindgren
and seven tiny book of Thomas Brezina's series "Hush, this is a secret!" or however it got translated in English, because I couldn't find an English edition to check. Each book is about 125 pages long, contains secret alphabets and codes and makes for a very fast and fun reads. These are the books (free translation from the Bulgarian titles, since I have no idea what the original ones mean)
To kiss a ghost
Oh, those parents
Love and math
The third wish
Grils vs boys
Help. I'm a princess!
The weird aunt and the ghost

Wonder how I end up reading all those tiny books that are not even on my lists and piles? Well as a good child, I've been trying to put some order in our books, and mainly to create some space. Years ago, I remember I had a book where they explained the three steps of cleaning a bookshelf
First, you get out all the books, ready to brush all the dust and with brave plans to sort them by theme/author/size/colour whatever
Second: a book coughts your attention, you sit on the floor and start reading it
Third: you got tired, pick up all the books and return them randomly on the shelves

Anyone ever got stucked on the second step?
~~~~~~

Вчера направо имах чувството, че успях да свърша много. Рядко чувство, така че по-добре да ги запомня. Но успях хем да завърша рийдатона, хем да  шия, че и правих кексчета. А сега всичко подред.
Помните ли още в началото на годината, когато показах едно розово парченце на точки от експериментален проект? Сигурно не, което си е съвсем обяснимо. Но така или иначе, това беше моят Розов Совешки всичко-в-едно проект. Става за реклама на храната Совешка сладост от Хари Потър.
Имах съвсем малко да довърша - главата на совата и да зашия двете копчета, които всъщност не са копчета, а украси за скрапбукинг, но баща ми проби по две дупчици - и воала - копчета! Голямо търсене беше да си открия совешка схема, която да ми хареса - да отива на дървените сови, да се събира и да стои добре едноцветно - но с тази нацелих джакпота. За съжаление не мога да споделя кой е авторът на това фрийби, защото в момента на радостно следполунощно умопомрачение, в който изпаднах, след като я намерих, забравих да го запаметя.
Зимата когато почвах Совешката сладост, бях замислила накрая да я рамкирам, даже си представях нещо сребристо. Но сега сигурно ще заложа на някое домашно решение.

Другото, с което се занимавах, беше кексуване, или къп-кейкване, ако така ви харесва повече. Имах да оползотворявам хубави хартиени кошнички! Пък и вчера температурите бяха по-нормални, не предразполагаха към мисли от рода на при колко градуса кипи кръвта, и позволяваха да се включи фурната. Специално заради коментара на Веси :) да кажа какви бяха на вкус. Ами лимонени, защото се оказа, че ванилията е свършила, а пък аз кафяви кексчета не исках.

Желанието ми да уковеча кексчетата на снимка не спря сестра ми да ги отмъква, нито пък фактът, че димяха ктоку що извадени от фурната и че аз се опитвах да я шляпам през пръстите да почака. Затова не всички кексчета се добраха до фотото.
Иначе трябваше да ги изпека на три пъти, което доведе до час и половина гледане на Кекс ТВ през прозорчето на фурната и читкане тук там на книжки.

Всъщност падна доста читкане, защото имах да стопя разликата от 407 страници между бронза и златото на Рийдатона. И успях! Благодарение на тъничките книжчици на Томас Брецина, всяка от по ~ 125 странички. Между последния пост и този изгълтах 4. 4 къси кижки сякаш се четат по-бързо от една дебела.
И така, финалните резултати са: ЗЛАТО! с 2105 страници
За натрупването им спомогнаха следните книжки:
"Отмъстена любов" на Дж. Р. Уорд (не цялата, само последните 300 страници)
"И още нещо" на Иън Колфър
"Шапка, пълна с небе" на ТЕри Пратчет
"Децата от улица Тряскаджийска" на Астрид Линдгрен
"Буреносен фронт" на Джим Бъчър
и
"Да целунеш призрак"
"Ах, тези родители"
"Третото желание"
"Любов и математика"
"Шантавата леля и призракът"
"Помощ, аз съм принцеса"
"Момичета срещу момчета! Оле, оле, оле!" - всичките от Томас Брецина.

АКо се чудите как и откъде изведнъж се появиха тези книжлета, още повече че досега не са присъствали в бездруго препълнените ми списъци, ще обясня.
Преди имах една книга, не и помня заглавието даже, но в нея обясняваха трите етапа на подреждането на книги:
Първи: с ентусиазъм смъкваш всичко, готов да избършеш прахта и с благородното, макар и леко наивно, намерение да подредиш всички книги по автор, жанр, цвят и размер едновременно, че и да си останата така
Втори етап: някоя книга ти хваща вниманието, сядаш с нея на пода, и се зачиташ
Трети етап: обявяваш всичко за загубена кауза, грабваш книгите на наръчи и ги връщащ по рафтовете.

Някой да е засядал на втори етап?