[book review] It

Title: It
Author: Stephen King

Pre-thoughts:
This is not my first SK book. This is in fact my forth, so even if I'm taking part in the SK challenge on a level newbie, I'm not exactly a newbie. Not that much, I've read, especially given the number of books he has written, but still I have some idea. I've read the Tommyknockers, that was so-so, Roadwork that bored me enough to make me drop the book without finishing, and the Green mile, that I thought awesome, but still loved the movie better. I picked IT because it's one of the most famous horror novels, I had it forever in my list, and thought it would be a real shame to never check it after all.

Story:
Ok, really, do you need me to tell you the story of it? Here we have seven kids, seven autsiders who establish the Losers club to protect each other from the local bullies and later to fight together against the unnamed evil beneath the city, It. They are able to defeat it, but feeling that it's not yet over, they make a blood oath  to come back to Derry if the killings start again. They part ways and years later they don't remeber anything from what happened that summer, until one call makes them remember little by little the events and prepare for a new battle.

After thoughts:
Mm I have a very, very mixed feelings about this novel. It's most def the best from what I read from SK till know. I liked the story itself, I really did. All of the characters have real depth. I grew fond of the kids, and cheered up for them, I had my fingers crossed and wishing "happy ending, happy ending". The horror element was really good. It and its physical manifestations left aside, I think one of the scariest things was the influence It had over the people in Derry, the ability to take out the ugliest, cruelest, most terrifing parts of the human nature, and the worse is when you think, even if It made it grow and show, it was still somewhere inside to begin with. 
It's a long novel, 1000 + pages, but I don't think something could have been spared. Every piece of the story is in its rightfull place.
And yet. This book couldn't quite have me. Why? I'm not so sure. I tried not to think at all of my previous reads of SK while reading this. Granted, I didn't like that much some details of the story line, but that's not it.  It took me more than half of the book to get into story and to start turning the pages because I wanted to know what happens next, and not just because "let's see what happens next". Some part of my brain didn't stop to wander instead of really getting into the book, it counted incidents and deaths in the toilets, and greeted the Turtle as A'Tuin. When I finished the book, I had absolutely no problem to pick up another read right away until I finish my lunch (I know it's a bad habbit to read while eating, but hey, my reading time is limited). Usually  when I finish a strong book, it takes me some time and some thinking to switch to the next one.
I had a similar feeling with Tommyknockers, but here it was stronger, because while with Tommyknockers I wasn't very fascinated with the story itself and that was one more con against the pros, with It I liked it.
I guess I just don't like King's style. Judge me if you want, tell me he's a great teller as I've read in countless reviews. I keep myself the right of personal opinion, or rather feeling. What part of the style I dislike? No idea.
I had a hard time deciding whether to give IT 3 or 4 stars when rating on Shelfari, where 3 starts is I liked it, and 4 is I really liked it. I ended up giving 4.
Overall I rather enjoyed this book. It returned some of the faith that I might like other of his works. In the future I will most def check some more of his books, but with the premise that I'll be doing it out of interest in the story mostly. And I don't see myself rereading.
To all the SK lovers, I should say: I kinda envy you. It was really a great story and if you're able to sink in it, it'd be an awesome experience.

This books goes to:
Free reads  by Bookish Ardour
Horror/Thriller challenge by Sweeping me
Book in translation by The Introverted Reader (translated by Liubomir Nikolov)
And the Stephen king challenge on The Stephen King Project
There I signed up for the level novice for 1 SK book and you know what that means- I finished a challenge! woo-hoo!!!

Hosted on The Stephen King Project

Заглавие : То
Автор: Стивън Кинт
Превод Любомир Николов

"То" всъщност не е първата ми книга от СК, въпреки че за предизвикателството се записах за ниво "новак". Преди нея съм чела "Томичукалата", която ми беше горе-долу, "Пътна мрежа", която ме отегчи до степен, че я зарязах, а това наистина го правя рядко, и "Зеленият път", която вече наистина ми хареса, но затова път филмът ми хареса още повече. "То" реших да подхвана, защото е една от тези толкова известни книги, че направо те е срам да не си я прочел.

Историята
Сериозно, трябва ли аз да ви я разказвам? Аз не бях гледала филма, и въпреки това знаех общо взето сюжета. "То" проследява историята на група приятели, които като деца формират "Клуба на загубеняците", за да се предпазят от бандите в градчето Дери, а по-късно, за да се борят заедно срещу злото под града, безименното "То". Те успяват да го прогонят, но предусещайки, че не всичко е свършило, дават кръвен обет да се върнат, ако убийствата започнат пак. Години по-късно пътищата им са се разделили и те са забравили всичко, през което са преминали като деца. Но едно телефонно обаждане кара погребаните спомени да се събудят и загубеняците трябва да се подготвят пак за битка.

И такам, аз съм с доста смесени чувства относно тази книга. Наистина ми се искаше да я харесам, да си променя на 180 градуса мнението за СК и да се окаже, че книгите, които ме бяха поразочаровали, са просто изключения в богатото му творчество. Всъщност, много неща си ми харесаха. Самата история. Много ми хареса. Героите. Всичките добре изградени. Няма как да не хареса човек загубеняците, всичките. Стисках им палци през цялото време и си повтарях мантрата "щастлив край, щастлив край!". Ужасът. Самото "то" и различните му физически прояви си бяха естествено страшни, но това настрана, последиците от самото му влияние над жителите на Дери и способността му да извади наяве най-лошото, най-жестокото, най-безсърдечното, най-безчувственото у тях. И като си помисли човек, че от самото начало е имало някакви наченки на това вътре у тях, му става още по-страшно. Кинг си е майстор да опише ужаса и злото, в това грешка няма.
"То" е обемничка история със своите 1000 + страници, но въпреки всичко, не усетих нещо като излишно.
И все пак, тази книга не можа да ме хване. Защо, и аз не знам. Някои елементи от разказа, някои решения, не ми харесаха, но не е това. Отне ми повече от половината история (и нямам предвид от първия том) , за да почна да отгръщам страниците защото искам и трябва да знам какво става по нататък, а не просто "я да видим какво става после". Някаква част от мозъка ми през цялото време не се спря, а се мяташе насам натам, броеше различните инциденти свързани с тоалетни и поздравяваше Костенурката със "Здравей А'Туин!" . След като приключих "То", не изпитах никакви проблеми да се пресегна веднага за друга книга да почета докато си привърша обяда (знам, че не е хубаво да се чете по време на ядене, ама какво да се прави, когато времето е кът). А обикновено като свърша някоя завладяваща книга, ми се иска да и дам малко време, да позяпам тавана и да си помисля за нея.
Така, "То" ме остави със смесени и раздвоени чувства. В подобно състояние бях и след "Томичукалата", но тъй като там и историята не ме хвана особено, това доста натежа. А тук, историята си ми хареса, наистина.
Не ми харесва стилът на Стивън Кинг и това е. Съдете ме ако искате, и кажете, че той е страхотен и умел разказвач. Не се и съмнявам в последното де. Но си запазвам правото на собствено мнение, или по-точно в случая, чувство. Както и за специални поводи си запазвам правото да харесвам пълни лиготии и боклуци, дори и с пълното съзнание, че са такива, а да отхвърлям други.
А на всички фенове на Кинг искам да кажа, че ви завиждам, защото ако човек би успял да се потопи напълно в атмосферата на този разказ, би било наистина незабравимо преживяване. И много по-плашещо. Бррр.

Чудех се дали да дам 3 (хареса ми) или 4 (много ми хареса) звездички в Шелфари на "То", и в крайна сметка дадох 4. Като заключение - това със сигурност е книгата на СК, която ми хареса най-много (макар че и "Зеленият път" я гони по петите). Относно промяната на мнението - промених го, и мисля, че ще мога да харесам и други произведения на СК, макар и най-вече заради историята. В бъдеще, макар и не съвсем близко, смятам и да го направя - вдигнала съм мерника на "Гробище за домашни любимци" (чието заглавие, честно казано, ме кара да приемам моята любима манга Petshop of horrors малко по-леко, макар че пак не смея да я произнеса преведена) и "Тъмната кула"

Тази книга я броя за няколко предизвикателства, но най-вече искам да изтъкна  The Stephen King Project
, защото там се цаних за най-ниското ниво - една книга само, което значи... *драматични барабани... тарарарамммм* че го завърших! Първо завършено предизвикателство! *happy dances*