[book review] Soulless

Title:Soulless
Series: The Parasol Protectorate
Author: Gail Carriger
Genre: steampunk, romance, supernatural

Pre-thoughts:
I found about this book through GetGlue. They were giving a sticker for it. The sticker was bright pink with an octopus on it. Ok, octopus and parasols what could be more natural?Sun, parasols, sea, octopus is the line of thoughts one may have. But then we have steampunk, and we have soulless. Now things are getting interesting and def worth checking.
So I went and checked and decided I WANT to read this book and I can't take any chances that it won't get translated. So I read it in English, and it was so worth it.

The story:
Welcome to Victorian London. It's the ball season, dirigibles crossing the sky and it's really fashionable to recieve in your guestroom vampires and werewolves, as long, of course, as their suits are well tailored and as they consume their cold liver from the glass ice cream bowls with all the appropriate manners. Now meet Miss Alexia Tarabotti, whose life is not as easy she may want it to be. Not only she's a spinster and bluestocking, she's soulless, her best girl friend has a horrid taste in hats and her best vampire friend has quite flamboyant taste when it comes to every possible piece of clothing. And there is nothing solid to eat on the ball. And in the library, there is a vampire, who has no idea what proper behaviour is, and trying to bite ladies you have never met before, proper behaviour it is not. And on top of it, it has to be lord Maccon, the gorgeous, er I mean outrageous alpha leader of the London pack who gets to investigate the whole vampire story. At least is a good thing miss Tarabotti has a head on her shoulders and a parasol in her hand.

After thoughts:
I absolutely LOVED this book. Wickedly funny they say on the cover, and it is indeed. From the Wolf flower anime I learned that proper ladies deliver justice via flying kicks. Now I know that delivering a hit with a parasol is acceptable too. I adore Alexia - her manner, her looks, everything. She's a very strong and indipendent character, very smart and very feminine.  I loved the whole preternatural idea (people without souls, hence the name of the book) and the theories in the book, but I don't dare to say anything more, because I may let the spoiler monster loose)And we have the most awesome vampire character I've read about lately, who goes around in his purple and yellow gown calling everyone sugarplums. No, he really is adorable. The only two moments I stopped grinning while reading the book were when he got hurt (noooo that was like kicking a puppy!!!! T____T) and when Alexia and the earl first kissed (awwww).
I'm actually not giving much spoilers with this info, because on the first few pages we get to know that Alexia and lord Maccon first met when he sat on her hedgehog. This is sign as clear and unmistakable about their future relationship as hearing wedding bells.
This book has steampunk. With all the airships, googles, machines and everything you can think of. It has also dressess oooh I needed a drool bucket for some of the clothes desciptions. I so need to get my hands on the manga (yup it has a manga too!) so that I can see them. The only thing I may complain about is that actually the parasol could get more action. Now it did just about as much as the dreadful handkerchief, and noone mentions it.

In short, this gets 5 stars from me. If it ever gets translated, I'll be first in the line to read it again. If it doesn't get translated, well I will have to reread in English.


Mm so, steampunk. Do you share the googles love? As you may guessed from the fact that I'm stitching a Steam Punk Fairy, I find this genre fascinating. But I love my steampunk with a tad supernatural in it, just like here. Actually, it seems that most of my fav reads in this genre fall under the "gaslight fantasy" subgenre, like His Dark Materials, The Necromancer's death and the Fullmetal Alchemist. Oh dear, I just can't keep with this genre thing.

This book I count to the following challenges
1st in a series challenge  by A Few More Challenges
The romance reading challege by the bookworm 
Clocks, cogs and mechanisms on  Oh the places you'll go
Get Steampuncked by Bookish Ardour
New Authors by Literary Escapism
Immortal reading challenge by Under the Covers
Speculative romance by Book Chick city

~~~~~~
 Заглавие: Без душа (Soulless)
Поредица: Протекторатът на слъчобрана
Автор: Гейл Каригер
Жанр: стиймпънк

 Тази книга я намерих заради ГетГлу. Там дават ето това стикерче за нея. То веднага ми привлече вниманието. Октоподи значи, и слънчобрани. Естествена комбинация, откъдето и да я погледнеш. Слънце, слънчобрани, море, октоподи - това е естественият път на мисълта, нали? Обаче, след това се намесва без-душието и стиймпънкът в целия му блясък, и нещата стават доста по-интересни. Та реших, че ще си струва да се провери как се навързват всички тези неща заедно. Само след първата глава, която я им безплатно на Шелфари, беше решено - това трябва да се прочете. Сега. Нямаше да поемам никакви шансове, че тази книга може и да не види бял свят на български. Прочетох я на английски и си заслужаваше всяка справка с речника

Историята...
Добре дошли във Викториански Лондон. Сезонът на баловете е, дирижабли порят небето, и за връх на добрия вкус се смята да приемаш в салона си вампири или върколаци, стига естествено саката им да са добре скроени и да спазват всички норми на приличието, докато похапват изстуден черен дроб от кристалната купа за сладолед. А сега се запознайте с мис Алексия Таработи, за която в момента обстоятелствата не са особено благоприятни. Не стига, че е вече стара мома, когато седне на масата, не може да си намери един събеседник, който да мисли c главата си. Най-добрата и приятелка има ужасен вкус за шапки, довереният и другар вампир има доста... пищен вкус за всяка дреха и аксесоар изобщо, а баща и, от когото е наследила излишъци от нос и недостатък от душа, е италианец и мъртъв. Тези общи неудобства настрана, настоящите проблеми на мис Таработи са, че на бала няма нищичко за хапване, в библиотеката има прегладнял вампир без грам маниери и приличие, а за капак на всичко се намесва и лорд Макон, алфа на Лондонската глутница върколаци, граф и шеф на Бюрото за свърхестествена регистрация. За щастие мис Таработи има глава раменете и слънчобран в ръка, и все ще успее някак да се справи.

Без никакви задръжки си признавам, че направо се влюбих в тази книга :)))) От анимето Ямато Надешико научих, че възпитаните дами раздават справедливост чрез летящи ритници, от тук видях, че удар със слънчобран също е приемлив. Алексия е страхотна - умна, хубава, въпреки опитите да я убедят, че тъмните коси и италианският тен не се вписват в английските стандарти за красота, и по изключително женствен начин раздава удари и реплики. Идеята са "бездушните" и техните способности много ми хареса, но няма да издавам инфо в тази посока :) Освен това имаме един от най-очарователните вампири, за които съм чела наскоро. Лорд Акелдама се подвизава наоколо в розов плюш, жълта коприна и огромни количества дантела, въоръжен с неизчерпаем запас от обръщения като се почне от всяко възможно произведение на сладкарското изкуство до многобройните цъфтящи растения. Всъщност, единствените два момента, през които спрях да се хиля докато четях това, бяха когато нараниха лорд Акелдама (ами че това си беше като да ритнеш паленце!!! T_____T ) и когато Макон целуна Алексия (наистина имаше класическо awwwww ^^)
С това последното всъщност не издавам никакъв спойлер, защото още от първите страници става ясно, че при първата им среща лорд Макон е седнал върху таралежа на Алексия. Въпреки че подробности за тази случка така и не бяха изнесени, повече от ясно е, че подобно запознаство ще завърши със сватбени камбани.
Друго какво... имаме стиймпънк в цялата му прелест - дирижабли, автоматони, странни машини и експерименти, имаме разкошни рокли, от които само като им чета описанията и изпадам в екстаз. О, непременно трябва да се види и мангата - да, има и манга!! - където всичките красоти ще са нарисувани. Eдинсвеното, за което мога да се оплача е, че всъщност слънчобрана можеше да поработи малко повече. Всъщност, сега той участва почти колкото и ужасната кърпичка, а нея никой не споменава.

Накратко, "Без душа" получава 5 звездички. Ако я преведат, ще съм първа на опашката да я прочета на български. Ако ли не, е, ще я препрочета на английски

А като стана дума за превод, някой да каже хубаво стиймпънкче на български? Оказва се, че някои от любимите ми четива в този жанр принадлежат всъщност към негов поджанр, по-точно gaslight fantasy. Там били "Тъмните му материи", "Крадецът и магьосникът" и даже " Железният алхимик". Ама тия жанрове хич не мога да ги оправя.