That other kind of decoupage

Hi there everyone! This is going to be kind of a short one. As you may have noticed, I ran out of pre written book reviews. That's what we call bad time management. I'm so good at bad time management.
Anyway, as two of my packages have been received, I showed you the cross stitched pieces, but forgot to do so for the cards. Good thing, now I have something to post. I had some quality fun time making decoupaged cards to go along, something I'm not very good at. But again, they were fun. They are very very really simple tho. I've been trying new stuff with every card and i hope to do some more the summer.
Here we go:

and

Actually the ribbon here just holds the card closed with the letter inside. The first card went to Anne and the second, that was first  made actually to Tiki. I hope my last package arrives soon, and there will be one more card to show (hint - it has a teddy)

And just when I went posting this I saw on one of the book blogs I follow a meme with a question I had to answer:



s

 Dirty Little Secret is a weekly meme hosted by us at Under the Covers. Every Thursday we get to know other bloggers and our readers more intimately by asking them a question hoping to reveal their dirty little secrets. We hope that you will all join us!

To participate in the meme all you need to do is:

1. Be a follower of Under the Covers.
2. Create a post in your blog taking the meme image (code above) and copy instructions.
3. Answer the question we propose! This can be done in any way you like, post a video, write a post etc.
4. Then add your link below.

Non-bloggers: We want to hear from you as well!!! Let us know your answer in the comments!

We hope you join us and let us know your Dirty Little Secrets!

This week's question:

If your blog crew (or if it's just you, then you are a pack of one) could make up their own pack, what name would you call yourselves and what animal pack would it be?

ANSWER

As I have terribly wild imagination and also terribly short atterntion span, I knew the answer right away:
Since I blog alone, I will be *dramatic and heavy tension music)
The Lonely Llama (of the Alpacalypse)


I think I've shared my llama love with you before, so I won't start telling you now why they're so awesome. And while my llama love originated before the DA, I would still kill for their llama plushies. And don't you try telling me that "pack" and "llama"don't go together

 FEAR US

So what's you animal and pack name?  Soo curious to know! From the meme answers I read so far, I saw many felines and a couple of wolfs.

And if you don't have something in your mind, you're more than welcope to join the llama pack! Then instead if a lonely llama, I sugest we go under The Lovely llamas. We'll fight and the exesses of drama out there, and we'll save the world. Maybe from evil unicorns spitting rainbows, maybe from dalecs. who knows, but we'll win. That's granted, because we have the Doctor on our side

And I guess we have that guy from Twilight too. Watched and read the first parts only, mild Twilight hate, but yes I think he's a cute llama. I think that guy was a werewolf and used to have long hair

Oh, and we'll have a very cool theme song! Something dramatic in the background while llamas are galloping
And how about being armed with knitting needles.

As you see, I have tons of llama scenarios in my head, and so very little anatomy knowledge in it. My poor head.

In any case, you're welcome to share your inner animal nature. Till the next time I find something quite useless, but still worth the excuse to blog and not to read (serious stuff)!
~~~~~~

Здравейте! Това трябваше да е къс пост, но съдейки по количеството текст на английски, който току що изписах, май започнах поста с лъжа. Колко жалко, а и ме мързи да едитна. А смятах само да покажа две картички, които вече пристигнаха при получателите си. И двете са семплички, но са си първите ми опити в онзи другия вид декупаж. И онова със салфетките е декупаж, и това с 3 D ефекта също. Ако се задълбочим в значението на думата като изрязване, това е приемливо, но аз все пак бих предпочела да имаше повече разграничение, за да се избегне объркването.
Надявам се третият и последен пакет да пристигне скоро, в него има още една картичка, която и тогава ще покажа - а засега ще издам, че е с мече.

Внезапното удължаване на поста се дължи на факта, че мернах в един от книжните блогове, които следя - Под кориците - едно меме. То призовава участниците да изададат своите "малки мръсни тайни" и въпросът, който задаваха сега, беше толкова неустоим, че след като така и така поствах, нямаше как да не се включа. а той е следният

"Ако вашият блог екип (или само вие, ако блогвате по отделно) бяхте глутница, какво щеше да е животното и как щеше да се казва глутницата?"

Благодарение на изключително шантавото си въображение, от което не се оплаквам, но ако не водеше за ръчичка със себе си толкова много невнимание, щеше да е по-добре, та отговорът беше налице веднага. Тъй като си блогвам самичка, ще съм (драматична музика)
Самотната лама на АЛПАКОлипсиса
Добре де, на английски звучи по-добре, но и така става.

Няма да почвам да ви обяснявам защо ламите са страхотни, и преди съм споделяла лама любовта си.
Но затова пък ми е много интересно на какво бихте се спрели вие. В меметата, които прочетох досега, имаше много представители на сем. Котки и един два вълка.
Ако пък не ви идва нещо на ум, добре дошли сте в моята глутница лами. Да, ние сме глутница. Бойте се. Респект.
Ама не, ние ще сме добри лами. Ще се борим срещу излишъците от драма и ще спасяваме света. Може срещу зли еднорози, които плюят дъги от напалм, или пък от далеци. но ще побеждаваме във всеки случай. Това е сигурно, защото имаме на наша страна Доктора, а май че и онзи от Здрач. Чела и гледала съм само първата част, въоръжена съм със средна по-сила неприязън към цялото чудо, но не отричам, че от него става чудесна лама. А иначе май беше върколак този младеж. Ако не бъркам. Май че преди имаше дълга коса.
Във всеки случай, идейки от мен, оприличаването на лама може да се смята за висша форма на комплимент.

А, и освен това ще имаме драматична музикална тема, на фона на която може да се галопира. R ie kdпъвам да спрегна хубаво име на български с две Лъ-та. Любвеобилните лами на Алпаколипсиса не звучи особено добре.

Както виждате в главата имам твърде много лами, и твърде малко анатомичен материал. Малко материал под формата на знания, а също така, струва ми се, и малко материал под формата на сиво мозъчво вещество. Горката ми главичка. И така, до следващия път, когато си измисля извинение да пиша, а дотогава сте добре дошли да си признаете какъв е звярът вътре във вас, ако не е той лама.

Happy Towel Day

I missed posting on Star Wars day.
I missed posting yesterday for the day of tthe Cyrillic alphabet.
So I decided, damn, I'm not missing Towel Day too!

No fairy tale today, because it's time for the Hitchiker's Guide! I hope you all Douglas Adams' fans out there grabbed your fav towel to commemorate him, and to eventually try to get out of this planet. Do you read me out there?

On with some more randomness, I could show you one of my TUSAL jars, it did get some love this month actually, because in a moment of temptation I stitched on my Spring. Also with it you can see my anatomy book with a handmade felt cover - one of the winners of my giveaway will recieve some of the same fabric, I hope it will show up in the post soon. 

 I made the cover wuite some time ago. Less than 15 minutes of work. I so can see this trimmed with some ecru lace or flowers from the same fabric, but let's face it. I've been carrying this with me everywhere. After a couple of vists in the disection rooms and wash-ups, I don't think the lace or whatever would survive.

Other random notes - By the bay needleart will be hlding a mystery  sal
and a new anime cross stitch patterns blog , featuring for now huuuge patterns but still very cool! While it's only in Bulgarian, I'm pretty sure that if you decide to check some pattern, you will have no problems figuring the link.

And last: UK, your song for this year's Eurovision is BEAUTIFUL. AWESOME, I LOVE it.
This year we had a great selection of songs (a surprise for me, as usually Eurovision fails to get me. Costumes are usually tasteless and songs, in the best case, aim for one summer hits). But this year I have a few favs among those who went on finals (I can name Serbia, Italy, Iceland, Macedonia) but United Kingdom's is the best, hands down.
You have my vote on Saturday, and if you're in Europe and don't have a favoritem you can do so as well. (Bulgaria didn't get to finals, or else I'd be probably urging you to vote for us, lol XD )
But. Whyyyy the first suggestion when I go to Youtube and type "Eurovision" is "eurovision unated states"?! Seriously...




 ~~~~
Изпуснах да постна за 24 май. Изпуснах за деня на Междузведни войни. Обаче реших, че е крайно време да се прекъсне тази поредица, и затова: Честит ден на хавлията! Та 25 май всички фенове на Дъглас Адамс и неговия Пътеводител грабват любимата си хавлия за да го почетат, и евентуално да се опитат да се измъкнат на стоп от тази планета.


Иначе за да бъде този пост абсолютно и очарователно рандом, добавих снимка на закъснял Тусал, придружена от учебника ми по анатомия във филцова домашно направена дрешка, за точно 15 минути. Изкушаващо беше да и добавя я дантелка, я цветче... обаче като знам как навсякъде я мъкна със себе си, след няколко посещения в дисекционни и изпирания, която и да е дантелка съвсем ще се издантелчи.

Още да добавим, че  By the bay needleart организира САЛ
а се заражда и ново блогче за аниме гобленови схеми - Гоблени и още нещо - на което може да се намерят доооста големи, но затова пък много хубави схемички.
 И за да завършим, песента за Евровизия на Англия е много добра. Наистина много добра. Тази година наистина се изненадах колко много сносни песни има, защото като цяло приемам Евровизия за парад на безвкусни костюми и песни, които в най-добрия случай целят да станат летен хит еднодневка, но този път си харесах повече от една песен.
И все пак Обединеното кралство си остава моят фаворит

[book review] It

Title: It
Author: Stephen King

Pre-thoughts:
This is not my first SK book. This is in fact my forth, so even if I'm taking part in the SK challenge on a level newbie, I'm not exactly a newbie. Not that much, I've read, especially given the number of books he has written, but still I have some idea. I've read the Tommyknockers, that was so-so, Roadwork that bored me enough to make me drop the book without finishing, and the Green mile, that I thought awesome, but still loved the movie better. I picked IT because it's one of the most famous horror novels, I had it forever in my list, and thought it would be a real shame to never check it after all.

Story:
Ok, really, do you need me to tell you the story of it? Here we have seven kids, seven autsiders who establish the Losers club to protect each other from the local bullies and later to fight together against the unnamed evil beneath the city, It. They are able to defeat it, but feeling that it's not yet over, they make a blood oath  to come back to Derry if the killings start again. They part ways and years later they don't remeber anything from what happened that summer, until one call makes them remember little by little the events and prepare for a new battle.

After thoughts:
Mm I have a very, very mixed feelings about this novel. It's most def the best from what I read from SK till know. I liked the story itself, I really did. All of the characters have real depth. I grew fond of the kids, and cheered up for them, I had my fingers crossed and wishing "happy ending, happy ending". The horror element was really good. It and its physical manifestations left aside, I think one of the scariest things was the influence It had over the people in Derry, the ability to take out the ugliest, cruelest, most terrifing parts of the human nature, and the worse is when you think, even if It made it grow and show, it was still somewhere inside to begin with. 
It's a long novel, 1000 + pages, but I don't think something could have been spared. Every piece of the story is in its rightfull place.
And yet. This book couldn't quite have me. Why? I'm not so sure. I tried not to think at all of my previous reads of SK while reading this. Granted, I didn't like that much some details of the story line, but that's not it.  It took me more than half of the book to get into story and to start turning the pages because I wanted to know what happens next, and not just because "let's see what happens next". Some part of my brain didn't stop to wander instead of really getting into the book, it counted incidents and deaths in the toilets, and greeted the Turtle as A'Tuin. When I finished the book, I had absolutely no problem to pick up another read right away until I finish my lunch (I know it's a bad habbit to read while eating, but hey, my reading time is limited). Usually  when I finish a strong book, it takes me some time and some thinking to switch to the next one.
I had a similar feeling with Tommyknockers, but here it was stronger, because while with Tommyknockers I wasn't very fascinated with the story itself and that was one more con against the pros, with It I liked it.
I guess I just don't like King's style. Judge me if you want, tell me he's a great teller as I've read in countless reviews. I keep myself the right of personal opinion, or rather feeling. What part of the style I dislike? No idea.
I had a hard time deciding whether to give IT 3 or 4 stars when rating on Shelfari, where 3 starts is I liked it, and 4 is I really liked it. I ended up giving 4.
Overall I rather enjoyed this book. It returned some of the faith that I might like other of his works. In the future I will most def check some more of his books, but with the premise that I'll be doing it out of interest in the story mostly. And I don't see myself rereading.
To all the SK lovers, I should say: I kinda envy you. It was really a great story and if you're able to sink in it, it'd be an awesome experience.

This books goes to:
Free reads  by Bookish Ardour
Horror/Thriller challenge by Sweeping me
Book in translation by The Introverted Reader (translated by Liubomir Nikolov)
And the Stephen king challenge on The Stephen King Project
There I signed up for the level novice for 1 SK book and you know what that means- I finished a challenge! woo-hoo!!!

Hosted on The Stephen King Project

Заглавие : То
Автор: Стивън Кинт
Превод Любомир Николов

"То" всъщност не е първата ми книга от СК, въпреки че за предизвикателството се записах за ниво "новак". Преди нея съм чела "Томичукалата", която ми беше горе-долу, "Пътна мрежа", която ме отегчи до степен, че я зарязах, а това наистина го правя рядко, и "Зеленият път", която вече наистина ми хареса, но затова път филмът ми хареса още повече. "То" реших да подхвана, защото е една от тези толкова известни книги, че направо те е срам да не си я прочел.

Историята
Сериозно, трябва ли аз да ви я разказвам? Аз не бях гледала филма, и въпреки това знаех общо взето сюжета. "То" проследява историята на група приятели, които като деца формират "Клуба на загубеняците", за да се предпазят от бандите в градчето Дери, а по-късно, за да се борят заедно срещу злото под града, безименното "То". Те успяват да го прогонят, но предусещайки, че не всичко е свършило, дават кръвен обет да се върнат, ако убийствата започнат пак. Години по-късно пътищата им са се разделили и те са забравили всичко, през което са преминали като деца. Но едно телефонно обаждане кара погребаните спомени да се събудят и загубеняците трябва да се подготвят пак за битка.

И такам, аз съм с доста смесени чувства относно тази книга. Наистина ми се искаше да я харесам, да си променя на 180 градуса мнението за СК и да се окаже, че книгите, които ме бяха поразочаровали, са просто изключения в богатото му творчество. Всъщност, много неща си ми харесаха. Самата история. Много ми хареса. Героите. Всичките добре изградени. Няма как да не хареса човек загубеняците, всичките. Стисках им палци през цялото време и си повтарях мантрата "щастлив край, щастлив край!". Ужасът. Самото "то" и различните му физически прояви си бяха естествено страшни, но това настрана, последиците от самото му влияние над жителите на Дери и способността му да извади наяве най-лошото, най-жестокото, най-безсърдечното, най-безчувственото у тях. И като си помисли човек, че от самото начало е имало някакви наченки на това вътре у тях, му става още по-страшно. Кинг си е майстор да опише ужаса и злото, в това грешка няма.
"То" е обемничка история със своите 1000 + страници, но въпреки всичко, не усетих нещо като излишно.
И все пак, тази книга не можа да ме хване. Защо, и аз не знам. Някои елементи от разказа, някои решения, не ми харесаха, но не е това. Отне ми повече от половината история (и нямам предвид от първия том) , за да почна да отгръщам страниците защото искам и трябва да знам какво става по нататък, а не просто "я да видим какво става после". Някаква част от мозъка ми през цялото време не се спря, а се мяташе насам натам, броеше различните инциденти свързани с тоалетни и поздравяваше Костенурката със "Здравей А'Туин!" . След като приключих "То", не изпитах никакви проблеми да се пресегна веднага за друга книга да почета докато си привърша обяда (знам, че не е хубаво да се чете по време на ядене, ама какво да се прави, когато времето е кът). А обикновено като свърша някоя завладяваща книга, ми се иска да и дам малко време, да позяпам тавана и да си помисля за нея.
Така, "То" ме остави със смесени и раздвоени чувства. В подобно състояние бях и след "Томичукалата", но тъй като там и историята не ме хвана особено, това доста натежа. А тук, историята си ми хареса, наистина.
Не ми харесва стилът на Стивън Кинг и това е. Съдете ме ако искате, и кажете, че той е страхотен и умел разказвач. Не се и съмнявам в последното де. Но си запазвам правото на собствено мнение, или по-точно в случая, чувство. Както и за специални поводи си запазвам правото да харесвам пълни лиготии и боклуци, дори и с пълното съзнание, че са такива, а да отхвърлям други.
А на всички фенове на Кинг искам да кажа, че ви завиждам, защото ако човек би успял да се потопи напълно в атмосферата на този разказ, би било наистина незабравимо преживяване. И много по-плашещо. Бррр.

Чудех се дали да дам 3 (хареса ми) или 4 (много ми хареса) звездички в Шелфари на "То", и в крайна сметка дадох 4. Като заключение - това със сигурност е книгата на СК, която ми хареса най-много (макар че и "Зеленият път" я гони по петите). Относно промяната на мнението - промених го, и мисля, че ще мога да харесам и други произведения на СК, макар и най-вече заради историята. В бъдеще, макар и не съвсем близко, смятам и да го направя - вдигнала съм мерника на "Гробище за домашни любимци" (чието заглавие, честно казано, ме кара да приемам моята любима манга Petshop of horrors малко по-леко, макар че пак не смея да я произнеса преведена) и "Тъмната кула"

Тази книга я броя за няколко предизвикателства, но най-вече искам да изтъкна  The Stephen King Project
, защото там се цаних за най-ниското ниво - една книга само, което значи... *драматични барабани... тарарарамммм* че го завърших! Първо завършено предизвикателство! *happy dances*

Tutorial: decoupage on textile

or how to make a custom background in a way so easy it just might be illegal;
or yay for not sheduled post!
Have you got bored yet of them? I hope not, lol. But here's a crafty post to make it up for it.
first, I want to show you some bookmarks (yup, MOAR bookmarks, as my second package to the USA was received)

 

These characters may look familiar to you, as this was a "omg stuff got lost"kind of package and you've already seen them stitched in a slightly different way. Patterns, of course, came from Dork Stitch (where right now you can find the cutest patterns of Sherlock and Watson that I so so so want to stitch!!)

Hum, but anyway, I got some questions on how I made the background like that. Well the answer is : I used decoupage to make the front and the back of the pink Princess Miyu, and also on the first Leonard bookmark:

I don't claim to be the first person to come up with the idea, but I didn't find a tutorial, or even a mention in the Internet, and I mostly went with try and miss kind of way. For this tutorial or something of mine, I just took a couple of photos, because I just don't think there's need for more, and because I really suck at making photos.

Anyway here we go

What we're going to need:

Cross stitch fabric: I used Aida 14 and 16 count. I think 18 will do just fine too, but I personally won't go lower than this

Some pretty serviettes, or paper tissues or I really don't know how is proper to call them in English. I guess you can use paper for decoupage too, but as at least here the sheet of paper is ~2.40 and one serviette is max 0.60 usually cheaper, I haven't tried it.

Brushes, flat or not, but they must be soft, or they will damage the thin paper (really, I tried it)

and most important, the glue

When explaining, I messes things up calling it Textile Medium, because well, this is what's written on the bottle, but it left more than one person thinming it was the fabric that was special. Sorry for that. As you see, this is a kind of glue for decoupage, but instead of hardening after drying, it leaves the fabric soft, slightly gummy, but not unpleasent to touch. It can be ironed and hand washed after it's been treated with it. Mine is from the German brand Marabu, and I'm happy with it, but I guess there are many others to choose from.

Good, we have it all gathered, now what?

First, if you have ever made "classic decoupage" then you can as well proceed the way you're used to, after checking the instructions on your glue, just to be sure. In case you haven't , here is what I do (btw, I'm NOT following the instructions of mine, but hey, it works for me)

1.Choose and cut from the serviette the design you're going to use. It can be a strip for a background, or it can be some fancy figure that you will be trimming further later. I for example have big plans for the princess and the frog serviette up there, including beads and metalics.

2. Peel only the upper layer with the picture. Most serviettes have 3 layers, but some have 4, so be careful, extra layers just get in the way

3. Dampen a piece of the fabric, about 1 cm larger than the design you're using. Sometimes less can do, if that part of the final piece will go under the seam. And by dampen, I mean make it soaling wet with glue. Yup, it will leak through the holes of the aida. Doesn't matter, you want it wet.

4. Now proceed placing you design on the fabric. My glue says to place the whole thing, to press it with fingers and cover with glue just the edges of the design. I wasn't happy with this so that's how I do it:

 - starting from the bottom, line the serviette piece with the aida rows

 - with the brush with sime glue, start pressing, until you can clearly make out the fabric holes through the paper. But be careful not to damage the serviette while doing so

- proceed slowly up, until you have the whole thing in place.

Something like this:

5. After you're done, let it dry a little, then apply some glue again, paying extra attention to the edges. Repeat untill you're happy.

6. Now let it dry completely and iron it. Check how your glue feels about it, mine says cotton setting on the back side and this time I didn;t argue.

7. Now you have your own very unique piece of fabric! You can leave it like this, if the drawing is fancy, or you can stitch on it. Since I'm doing it on cross stitch fabric, you can guess that this is the main idea after all. The wholes on the aida are not open, but are fully visible and you can easily stitch through the paper. I didn't even have to use a sharper needle than usual, but you can decide that for yourself. 

8. Finish your little piece of awesomeness any way you like. For now I've only made bookmark finishes, using biscornu-like stitch to finish it, but there is no limit. I have soo many ideas for this. Like using a square motif to make  a biscornu. And the princess froggy thing. You can use a beautiful whole image as a base and then cover it with beads, ribbon embrodiery or special stitches, going for a 3D effect. You don't have to use aida. You can try with bags, totes, t-shirts and other pieces of clothing and embelish them with  decoupage and stitching. Haven't tried this yet, but from the shop where I buy most of my crafty stuff there was a bag hanging, embelished like this. In short, if you can think of it, then it most likely can be done.

Here is the back of my finished bookmark, I'm not showing the front until mail does its work (even if I'm itching to do so).

Anyway that's it! It's really very easy and a great way to make yourself a custom piece of fabric, especially when you need it for a small project and don't want to buy a big piece. 

It's my first tutorial, so I'm not sure if I covered everything, if not just say :) And if you ever try this, be sure to say so too! As I mentioned, I'm still trying and learning new techniques and uses of this.

Now I'll be leaving you with presheduled posts again *little sigh* but I hope you won't get too bored ;) Again thanks for all the lovely comments and sorry I don't get to answer them all.

I hope you all have and awesome IHSW (cause I envy you, you know XD) Have fun!

~~~~~~

 Здравейте, този път с пост, който не е предварително написан за определен ден и час! Надявам се да не са ви омръзнали съвсем книжните постове, но във всеки случай ето един крафтърски за разнообразие.

Пристигна ми и второто пакетче до Щатите, и мога да покажа и тази доза книгоразделители. Героите са същите, само изпълнението е по-различно, тъй като този пакет пратих, когато мислех, че първият се е изгубил. 

Но да си дойдем на думата, няколко души ме попитаха как съм направила фона за Леонард от първата пратка, а сега и за розовия книгоразделител с принцеса Мию. Отговорът беше - декупаж на текстил, но тъй като в имейлите успях май само да объркам хората, обещах да постна по-подробно.

Та от какво имаме нужда - 

от плат - аз ползвах Аида 14 и 16, 18 сигурно също ще свърши работа, но аз лично няма да слизам на по-ситно

книжни салфетки с хубави десени - пълна свобода на действие. Каквото ви хареса. Сигурно може и специална хартия за декупаж да се ползва, ама тя е много по-скъпа от салфетките ^^""

Мекичка четка, може плоска или не, но да е наистина мека. Ако не е, рискувате да разкъсате салфетката. Личен опит.

И най-важното, специалното лепило.

Това което аз ползвам, е на фирма Марабу и на него пише "textil medium", както го виждате горе. За разлика от обикновеното лепило за декупаж, което си е на практика лак, това оставя плата и хартията меки, с леко гумирано усещане, но не неприятно. Може да се глади откъм гърба и да се пере на ръка с меки препарати.

Може да има и други марки, с различни изисквания, така че никога е е излишно да погледнете инструкциите. Бтв аз моите ги гледам, но като цяло съвсем умишлено не ги следвам, и пак става.

Да кажа, ако сте си играли с обикновен декупаж преди, това наистина е същото. Действайте както си знаете, просто сменете лака с текстилния му вариант. Ако не сте го правили преди, ето аз как действам:

1. Най напред си харесайте дизайна и го изрежете. Може да бъде лента за фон или някакъв по-централен детайл

2. Отлепете само най-горния слой. Повечето салфетки за трипластови, но се оглеждайте за дву- или четирипластови. Излишен слой само ще пречи.

3. Намокрете хубаво с лепилото плат около 1 см повече от дизайна. Може и по-малко, особено ако в крайна сметка този ръб ще отиде под шев, където има по-малка вероятност да се разнищи. Но наистина имам предвид намокрете. Не навлажнете. Да подгизне направо. Тъй като дупките на Аидата са големички, сигурно ще протече през тях малко лепило. Нищо. Наистина искате основата хубаво да е поела лепилото.

4. Разположете дизайна на намокрения с лепило плат. Листовката на моето лепило казва да го притиснете с пръсти и после да намажете с лепило само краищата. Аз с това не се съгласих, и вместо това

 - отдолу - нагоре - подравнявам долния ръб на дизайна с един от редовете на аидата, притискам с пръсти около първите два сантиметра, после минавам върху тях с четката с лепило, като натискам хубаво, но внимателно, докато дупките на плата не се различават добре. После малко по малко продължавам нагоре, докато цялото парче салфетка не е залепено.

5. Оставете малко да изсъхне, и повторете пак, като обръщате внимание на ръбовете. Повтаряйте тези стъпки, докато не сте доволни от това как е залепнало, или докато не ви свърши лепилото.

6. Сега вече оставете няколко часа да изсъхне напълно, после изгладете от опаковата страна, ютията на "памук"

Вече си имате персонифицирано парченце плат! Може да си го оставите така, ако е с някаква супер готина картинка, или да го използвате за фон и да избродирате нещо отгоре. По-скоро второто, иначе нямаше да го правим на аида, нали :) Въпреки че са запушени от салфетката, дупките на плата се виждат съвсем ясно и не би трябвало да имате проблем да ги улучите. Салфетката също така е съвсем тънка, и аз дори нямах нужда да сменя иглата за бродиране с такава с остър връх докато шиех, но това вече е въпрос на предпочитание.

Като свършите бродирането, завършете както ви душа иска. По стечение на обстоятелствата, досега залагах само на книгоразделители, но имам още много идеи и планове. Като да речем за онази салфетка с принцесата и жабока. Или да използвам квадратен дизайн за бискорню. Може да се ползва цяла салфетка с красива картина за основа, която после да се покрие с мъниста, панделки или специални бодове в търсене на 3D ефект. Или може да се украси някоя платнена чанта или тениска. Това не съм го опитвала, но в магазина, откъдето си вземам повечето материали имаше такава платнена чанта изложена. Накратко, ако може да се сетите за нещо, то най-вероятно може и да се направи.

За пръв път така сядам да обяснявам нещо как се прави, обикновено съм от тези, които четат :)) така че е много вероятно да не съм обяснила като хората. Ако има нещо, кажете, а ако опитате тази идея на практика, още повече кажете! :D Приемам идеи всякакви.

Та засега това е. Ще ви оставям пак с насрочените публикации за книжки :) Иначе приятна неделя на всички!

Fairy Tale Friday - The neverborn maiden

Hi dears! It's Friday again or at least it should be Friday when this comes up.
* Thank you so much for the great comments you left for the first fairy tale last week, and everything you shared. I have to say I wasn't expecting anything at all on the book and challenge related posts and I was just hoping you won't run away from my blog ;D But all the comments made me really happy, I always check them after the post is up. *squees and happy lil dances*
Now I'm going to tell you another one, that I both like and dislike. It's gathered by Ran Bosilek, another famous writer and folklorist. I translate the title as the neverborn maiden, because "unborn" def doesn't sound right here. If you know of the proper fairy tale nomenclature, please share. I went on with more describing this time, telling the tale as it should be told. If that makes too many words to read, say in the comments and for the last tale I have planned for the challenge for now I'll get back to the short version.

The Neverborn Maiden

Once upon a time, in a rich kingdom, lived a king with his son. The prince ought to get married, but from all the princesses, he couldn't pick himslef a bride. In the end, his father build in front of the castle a huge fountain - from one side it was pouring wine, from the second - oil, and from the third - honey. Then he announced that every unmarried woman in the kingdom is welcome to use it and gather as much as she wants. The prince was to watch all the girls from the kingdom that came, and pick a bride from them. One day, and old woman came to the fountain. She had no bottles, nor bowls, instead she started gathering oil, wine and honey in empty egg shells and put them in her basket. This amused the bored prince, and from the castle window he shouted "This fountain is not for the old witches like you, it was made so I can choose myself a bride, and it is very unlikely that I would marry someone like you". Then he picked a stone, threw it and broke all the egg shells in the woman's basket. Furious, she cried "I may be old and ugly, but by the kings orders as unmarried I have all the rights to gather the goods. And you shall not find your bride next to this fountain, nor in this kingdom, nor in this land. You shall merry only a maiden that has never been born". This said, the old one left the castle grounds before the prince could say anything at all.
Time passed, and as even the fairest maidens that came repulsed the prince. He realised that indeed he could fall in love only with a neverborn maiden, so he bid farewell to his father and went on a journey. In nine kingdoms, no one could even give him a hint where such girl could be found. In the end, in the tenth, an old man told him "Pass this mountain is the sun's castle. I was once told that in his garden there's a tree that hides the secret of the maidens. Go there and ask the sun to give you some of the fruit. But don't talk to him in the evening when he's tired and angry, but in the morning before he goes on his jorney" The prince reached the castle, but it was almost night already. He couldn't stand to wait more after his long journey, so he sneaked in the garden, found the magic tree and took three of its apples. Outside the garden, he cut one of them and from the inside, the most beautiful girl appeared. She asked the prince for water, but he had none, and the maiden dissappeared. Happy that he now knew the secret, the prince reached a river and cut the second apple. He gave the maiden water, but then she asked for something to eat. The prince had nothing to offer, and this girl vanished as well. Now worried, he bought some food from a shepherd passing by, and cut the last apple. The third maiden was the fairest of them all. He gave her to drink and eat and in the end she said "I had water and food from this land, now I can stay on earth and become your bride". Full with joy, the prince led her to his castle. When they were closing near, he told her "You deserve to be welcomed properly. Let my go first so I can tell my father to begin preparing the celebrations" He helped the neverborn to climb a tree, afraid that someone might steal her, as beaitiful as she was, and went to the castle. Under the tree there was a well and after some time a woman came for water, she was young, but mean and envious. She saw the reflection of the maiden in the water, but pretendind there was no one on the tree, she started complaining how heavy the bucket is. In the end the maiden went down to help her. The woman started praising her kindness and her beauty, and in the end after hearing the neverborn's story, she added "Maybe if I was to wear such beautiful clothes once in my life, I would feel pretty too" The maiden agreed to exchange clothes for a short while, but as soon as the evil woman got the dress, she pushed the maiden into the well and climbed to take her place.
When the prince came back with his father and a huge wedding party, he, naturally, couldn't recognize his bride. But the false one said to him as she knew it from the maiden "Am I not the one you took from the last apple? You left me under the sun for so long, that my sking got burnt. But you cannot turn me down now, for after tasting the food and the water of the land of the mortals, I can't go back"
The prince could say nothing, so he took her and in the castle they started preparing the wedding. The false bride to be, constantly afraid that someone may find her secret, made the castle servant to take all the water from the well and destroy it. In the well they found a gold fish that the false bride ate, thinking that this way she will finally destroy the maiden. She threw the fishbones in the garden and where they landed just in few day grew a tree, tall and proud. Whenever the false bride was in its reach, the tree beat her with its branches, tearing her clothes and skin, but when the prince was near, it caressed him with its leaves. Furious, the bride had the tree chopped down and thrown into the fire.
By the same time an old woman was passing near the castle, gathering wood and fallen branches. Some branches of the maiden's tree flew pass the castle walls and she picked them as well.
The old lady lived on her own, but every time she was out, the branch from the magic tree turned back into a neverborn maiden. The girl cleaned, cooked and worked around the house, but never showed herslef. Curious to find out who's been helping her, the old woman spied of her one day and found the secret. the same evening she said "Oh, it's so cold tonight. I better light some fire" and reached for the magic branch. Afraid, the maiden turned back into human form and the two women started living together.
Meanwhile in the castle, the final preparations were going for the wedding, but the false bride broke the precious pearl necklace the prince had given her. Unable to put it back together, she called all the women near the castle grounds, promising a huge reward. Noone was able to do such fine work, until the neverborn maiden came, with her face hidden. She promised to repair the necklace, but as a reward she asked that the prince, the king and everyone in the castle gathered to watch her work. Having no choice, the false bride agreed.
The neverborn maiden started beading the necklace and with every pearl she was telling a story "Once upon a time, there was a prince... his father built a fountain with three sides.. " and by the last pearl she had finished telling her own tragic story and showed her face. The prince recognized her as his true bride, the deciever was chased away, and the couple lived happily ever after.

Well I think by now it's pretty clear what is there to like and hate in this tale. From one side, it's an awesome magic tale. It follows quite predictable way, but it's still very interesting and I like all the magic and fairy elements.
On the other side, the prince is a total jerk, quite stupid, and with an evident need of glasses. He's rude, impatient and a show-off in the beginning of the story and didn't change much. I go back to the tale again, and can't see one moment when he proved himself useful or good for something. Beside being a prince there is nothing more, that is. I almost feel sorry for the maiden to be stuck with him.
Yup, my dragon guy is def the best :D
In the other variations of this tale I found, the old woman that cursed the prince used broken clay pots instead of egg shells and the prince broke only one of them. Other difference I found was that he waited and got to talk with the Sun who let him take only one apple, but the prince couldn't choose and so he take all the three. I think the mildest variation was where he talked to the sun's mother and she gave him the three apples. Anyway, I still think he's a jerk.
In that variation too, he uses one of the fishbones to clean his teeth. No, really. When I talked about Soulless I mentioned that sitting on the other person's hedgehog is a good sign for a future together. Using the other partner's bones to clean your teeth is not so promising.
Do you know some classic fairy tale stories, where some characters are not being threated the way they deserve, getting more or less than what they should?

This goes to : the Fairy Tale  challenge

Hosted by Tif Talks Books

~~~~~~

Ето още една приказка за книжното предизвикателство на Тиф. Този път си избрах една приказка на Ран Босилек, която хем я харесвам, хем не - Неродена мома

Причини за нехаресване: добре де, принцът си е пълен простак. Да видим какво всъщност успява да направи той по време на цялата приказка: да виси и да зяпа през прозореца, а като му доскучее да мята камъни по възрастното население, с което просто сам си изпроси да го кълнат. Да свие на Слънцето ябълките -  вариантът на приказката от линка е малко по-милостив - той има разрешение да си избере и да вземе една, а вместо това си обира и трите. В този, който аз помня, направо си влезе с взлом в слънчовата градина и си ги отмъкна. Но въпросът е принципен. После, за да може да се изфука, заряза булката пред двореца, че да доведе сватбарите, с което даде възможност да се развият всичките останали събития, не особено приятни за неродената мома. Когато го изправят пред подмемената невеста, той се пооглежда, почесва се по брадата, казва ами хубаво, и си я прибира, сигурно с някакви блуждаещи чувства за вина. И общо взето  до края на приказката не се изявява с нищо друго, като изключим, че в горния вариант спира да си почисти зъбите с една от костите на рибата, през която форма за малко минава неродената мома.  

Като приказвах за предната книга, Без душа, споменах, че според мен сядането на таралеж е обещаващо начало на семеен живот. Да си чистиш зъбите с която и да е кост на другия партньор като цяло не е.

Общо взето много ми напомня на принц Чар от Шрек.

[book review] Soulless

Title:Soulless
Series: The Parasol Protectorate
Author: Gail Carriger
Genre: steampunk, romance, supernatural

Pre-thoughts:
I found about this book through GetGlue. They were giving a sticker for it. The sticker was bright pink with an octopus on it. Ok, octopus and parasols what could be more natural?Sun, parasols, sea, octopus is the line of thoughts one may have. But then we have steampunk, and we have soulless. Now things are getting interesting and def worth checking.
So I went and checked and decided I WANT to read this book and I can't take any chances that it won't get translated. So I read it in English, and it was so worth it.

The story:
Welcome to Victorian London. It's the ball season, dirigibles crossing the sky and it's really fashionable to recieve in your guestroom vampires and werewolves, as long, of course, as their suits are well tailored and as they consume their cold liver from the glass ice cream bowls with all the appropriate manners. Now meet Miss Alexia Tarabotti, whose life is not as easy she may want it to be. Not only she's a spinster and bluestocking, she's soulless, her best girl friend has a horrid taste in hats and her best vampire friend has quite flamboyant taste when it comes to every possible piece of clothing. And there is nothing solid to eat on the ball. And in the library, there is a vampire, who has no idea what proper behaviour is, and trying to bite ladies you have never met before, proper behaviour it is not. And on top of it, it has to be lord Maccon, the gorgeous, er I mean outrageous alpha leader of the London pack who gets to investigate the whole vampire story. At least is a good thing miss Tarabotti has a head on her shoulders and a parasol in her hand.

After thoughts:
I absolutely LOVED this book. Wickedly funny they say on the cover, and it is indeed. From the Wolf flower anime I learned that proper ladies deliver justice via flying kicks. Now I know that delivering a hit with a parasol is acceptable too. I adore Alexia - her manner, her looks, everything. She's a very strong and indipendent character, very smart and very feminine.  I loved the whole preternatural idea (people without souls, hence the name of the book) and the theories in the book, but I don't dare to say anything more, because I may let the spoiler monster loose)And we have the most awesome vampire character I've read about lately, who goes around in his purple and yellow gown calling everyone sugarplums. No, he really is adorable. The only two moments I stopped grinning while reading the book were when he got hurt (noooo that was like kicking a puppy!!!! T____T) and when Alexia and the earl first kissed (awwww).
I'm actually not giving much spoilers with this info, because on the first few pages we get to know that Alexia and lord Maccon first met when he sat on her hedgehog. This is sign as clear and unmistakable about their future relationship as hearing wedding bells.
This book has steampunk. With all the airships, googles, machines and everything you can think of. It has also dressess oooh I needed a drool bucket for some of the clothes desciptions. I so need to get my hands on the manga (yup it has a manga too!) so that I can see them. The only thing I may complain about is that actually the parasol could get more action. Now it did just about as much as the dreadful handkerchief, and noone mentions it.

In short, this gets 5 stars from me. If it ever gets translated, I'll be first in the line to read it again. If it doesn't get translated, well I will have to reread in English.


Mm so, steampunk. Do you share the googles love? As you may guessed from the fact that I'm stitching a Steam Punk Fairy, I find this genre fascinating. But I love my steampunk with a tad supernatural in it, just like here. Actually, it seems that most of my fav reads in this genre fall under the "gaslight fantasy" subgenre, like His Dark Materials, The Necromancer's death and the Fullmetal Alchemist. Oh dear, I just can't keep with this genre thing.

This book I count to the following challenges
1st in a series challenge  by A Few More Challenges
The romance reading challege by the bookworm 
Clocks, cogs and mechanisms on  Oh the places you'll go
Get Steampuncked by Bookish Ardour
New Authors by Literary Escapism
Immortal reading challenge by Under the Covers
Speculative romance by Book Chick city

~~~~~~
 Заглавие: Без душа (Soulless)
Поредица: Протекторатът на слъчобрана
Автор: Гейл Каригер
Жанр: стиймпънк

 Тази книга я намерих заради ГетГлу. Там дават ето това стикерче за нея. То веднага ми привлече вниманието. Октоподи значи, и слънчобрани. Естествена комбинация, откъдето и да я погледнеш. Слънце, слънчобрани, море, октоподи - това е естественият път на мисълта, нали? Обаче, след това се намесва без-душието и стиймпънкът в целия му блясък, и нещата стават доста по-интересни. Та реших, че ще си струва да се провери как се навързват всички тези неща заедно. Само след първата глава, която я им безплатно на Шелфари, беше решено - това трябва да се прочете. Сега. Нямаше да поемам никакви шансове, че тази книга може и да не види бял свят на български. Прочетох я на английски и си заслужаваше всяка справка с речника

Историята...
Добре дошли във Викториански Лондон. Сезонът на баловете е, дирижабли порят небето, и за връх на добрия вкус се смята да приемаш в салона си вампири или върколаци, стига естествено саката им да са добре скроени и да спазват всички норми на приличието, докато похапват изстуден черен дроб от кристалната купа за сладолед. А сега се запознайте с мис Алексия Таработи, за която в момента обстоятелствата не са особено благоприятни. Не стига, че е вече стара мома, когато седне на масата, не може да си намери един събеседник, който да мисли c главата си. Най-добрата и приятелка има ужасен вкус за шапки, довереният и другар вампир има доста... пищен вкус за всяка дреха и аксесоар изобщо, а баща и, от когото е наследила излишъци от нос и недостатък от душа, е италианец и мъртъв. Тези общи неудобства настрана, настоящите проблеми на мис Таработи са, че на бала няма нищичко за хапване, в библиотеката има прегладнял вампир без грам маниери и приличие, а за капак на всичко се намесва и лорд Макон, алфа на Лондонската глутница върколаци, граф и шеф на Бюрото за свърхестествена регистрация. За щастие мис Таработи има глава раменете и слънчобран в ръка, и все ще успее някак да се справи.

Без никакви задръжки си признавам, че направо се влюбих в тази книга :)))) От анимето Ямато Надешико научих, че възпитаните дами раздават справедливост чрез летящи ритници, от тук видях, че удар със слънчобран също е приемлив. Алексия е страхотна - умна, хубава, въпреки опитите да я убедят, че тъмните коси и италианският тен не се вписват в английските стандарти за красота, и по изключително женствен начин раздава удари и реплики. Идеята са "бездушните" и техните способности много ми хареса, но няма да издавам инфо в тази посока :) Освен това имаме един от най-очарователните вампири, за които съм чела наскоро. Лорд Акелдама се подвизава наоколо в розов плюш, жълта коприна и огромни количества дантела, въоръжен с неизчерпаем запас от обръщения като се почне от всяко възможно произведение на сладкарското изкуство до многобройните цъфтящи растения. Всъщност, единствените два момента, през които спрях да се хиля докато четях това, бяха когато нараниха лорд Акелдама (ами че това си беше като да ритнеш паленце!!! T_____T ) и когато Макон целуна Алексия (наистина имаше класическо awwwww ^^)
С това последното всъщност не издавам никакъв спойлер, защото още от първите страници става ясно, че при първата им среща лорд Макон е седнал върху таралежа на Алексия. Въпреки че подробности за тази случка така и не бяха изнесени, повече от ясно е, че подобно запознаство ще завърши със сватбени камбани.
Друго какво... имаме стиймпънк в цялата му прелест - дирижабли, автоматони, странни машини и експерименти, имаме разкошни рокли, от които само като им чета описанията и изпадам в екстаз. О, непременно трябва да се види и мангата - да, има и манга!! - където всичките красоти ще са нарисувани. Eдинсвеното, за което мога да се оплача е, че всъщност слънчобрана можеше да поработи малко повече. Всъщност, сега той участва почти колкото и ужасната кърпичка, а нея никой не споменава.

Накратко, "Без душа" получава 5 звездички. Ако я преведат, ще съм първа на опашката да я прочета на български. Ако ли не, е, ще я препрочета на английски

А като стана дума за превод, някой да каже хубаво стиймпънкче на български? Оказва се, че някои от любимите ми четива в този жанр принадлежат всъщност към негов поджанр, по-точно gaslight fantasy. Там били "Тъмните му материи", "Крадецът и магьосникът" и даже " Железният алхимик". Ама тия жанрове хич не мога да ги оправя.

Are you a HP fan?

Then, are you at Pottermore?
 J.K.Rowling finally launched the beta of the site and it's now open!!! So excited, and it is so tempting ^^""
They decided to make it RPG-like, and even if I'm not a nig fan of this, it's all pretty cool. But I have to say, the main reason I'm there is because of the insight pieces of information.
Like the original names of some of the characters.
Or the first meeting of Vernon and James.
Or, ok I wasn't expecting that, the love stories of Minerva!

For now only the first book info is open, and this is great, or else I'd be stuck to the laptop.
But seriously, if someone is there, feel free to say hi. There I go under the *riddikulus* nickname OakHolly17009 because they don't let you pick you own login name. And really, if you know how to open the first location before Diagon Alley, please share

~~~~~~
Хари Потър фен ли си? А в Pottermore ли си?
Роулинг най-накрая отвори дългоочаквания сайт, на който бе обещала да пусне още информация, която да разшири света на ХП. Засега е още бета, и още само по първата книга са качени, което всъщност е чудесно, защото иначе би било твърде изкушаващо и времеконсумиращо.
Сайтът са го решили като РПГ, по което по принцип не си падам, но не е зле. По пътя откриваш различни парченца допълнително иифо, като да речем
Оригиналните имена на някои от героите;
Първата среща на Върнън с Джеймс;
Какви други вълшебни перони има освен Девет и три четвърти;
и, това наистина не го очаквах, любовните истории на Минерва Макгонъгол!

Ако наистина някой е там, може да се обади, аз се подвизавам под абсурдното название OakHolly17009, защото не ти дават сам да избереш ник нейм. А ако освен това споделите как се отключва първата локация преди Диагон Али, ще съм много благодарн

Fairy Tale Friday - a tale review and DRAGONS! Lets talk about dragons

Oh, this is not a meme or something, I just like the sound of it. Fairy Tale Friday. It actually sounds so good, that somone has probably made it in a meme. If so, sorry, it just came to my mind and it sounded cool, I didn't mean to get into anyone's memes. Sooo one of the many challenges I joined is the magical Fairy Tale challenge hosted by Tif Talks Books 
One of the tasks there is to read original fairy tales. For myself, I decided to either check some of the classic-classic storytellers like Grimm for example, in their original form; or to reread some of my fav bulgarian fairy tales. For me, they're way more classic than Show White or the Red Riding Hood. Oh off course I know and love them! But same goes for the others. So in the end I decided to present you some of my favs and most popular bulgarian fairy tales. I'll pick one from the collections of three of the most famous fairy tale collectors, one from each book.
Now I'm staring with my all time, most beloved one:

The Dragon Bride

For this challenge, I read the tale as told by Nikolay Rainov, but as I kid I was told a slightly different variation of it, that I like better, so I will stick with it the way I remember it

So it's a tale about dragons. I love dragons. Oh, c'mon, who doesn't love them.And in this story, he's even the good guy. Well actually it's not exactly a dragon, but a zmey. Our local dragon you may say. Apart from being all snake-dino- likey as all dragons, zmeys can manifeste themsleves as storms, or as young people. How cool is that?

The story starts with a widower with three daughters, who decides to get married again. With his new wife, he has yet another girl child. As most fairy tales go, the stepmother is mean and cruel to the elder girls, and loving only for her own child. They're forced to do all the work around the house, while the father doesn't dare to say a word to his second wife.
One day, while the eldest girl is working outside, it gets dark as if storm is coming, and a young  man, handsome and noble, appears, all in silk and gold, and asks if she would marry him. The girl agrees and he takes her away. Soon after this the same happens to the second dauther, and only the youngest of the three sibling is left.
The furious stepmother gives her the hardest time until one night the third zmey appears. The stepmother tries to hide the girl away and present her own daughter to the noble, but in the end he departs with the youngest of the three. He takes her to his castle where they live happily for some time, surrounded by lots of treasures and servants. The only thing that bothers the young dragon bride is that every day her husband goes to fly over his lands in his dragon form.
After some time passes, the girl forgets who badly she was treated at home, and starts to miss her father. After many perssuasions, her husbands lets her go. She merrily goes with lots of presents, but her jealous stepmother and sister can't be happy for her. They tell her, that if she wants her husband to always stay at home, and never turn into zmey again, all she needs to do is find his dragon skin and burn it while he's asleep in his human form.
The story revoloves around the youngest daughter. She is the most kind hearted - as she doesn't bear any bad feelings, and is the only sister who misses her family. But she is also very naive and follows the other peoples too easily. Here we have one classic fairy tales element, that I find fascinating. zmeys, faes and other creatures turn into humans by removing their skin or their shirt. But it still is part of their self, and if something happens to it, they suffer too. 
The young woman does as she's told, but the moment she throws the dragon skin into the fire, her husband wakes up from burning pain. He gets the half burnt skin and flies away. On his wife's pleas he answers, that she will find him again only if searches for 9 years, goes through 9 kingdoms, pass 9 rivers and 9 mountains, wears off one pair of iron shoes and breaks one iron cane.
We got lots of 9s and 3s here, and in school they looooved getting in our heads how important those numbers are. The "through 9 into the tenth" narration is often used in many tales too
After 3 years (and 3 kingdoms and so on, you get the picture) our heroine makes her way to where her eldest sister now lives. At first the sister gets a little angry at her foolishness, but promise the help of her husband. However, even if he flies  with all the winds, he never heard of the whereabouts of his brother-zmey. The dragon bride is desperate, but her sister gives her 3 golden apples and tells her not to lose hope. Three years later, similar situation with the second sister, DH couldn't help. Before she leaves, she recieves as a parting gift a golden spindle.
The 9 years pass, the cane breaks and shoes wear off, but the desperate bride still can;t find her dragon husband. In the tenth kingdom she stops to help an old woman. As a thank you she recieves a little bird with a beautiful voice.The old lady tells her to beware the evil queen who takes whatever she wants. 9 years ago a hurt dragon came to the palace, the queen used her potions and now he follows her every order without remebering who he was,
The bride instantly sees that this is her husband. Using the golden apples, the spindle and the sweet-voiced bird she makes her way in the castle. The moment she touches her dragon, the magic breaks. All is good and forgiven, they get back to their kingdom and live happily ever after, Yay!!!
As I said, this is one of my most beloved fairy tales, and one of the few I know with "good dragons"Zmeys are kinda assosiated with the wild and somewhat destructive sides of nature. They tend to fall in love with human girls, and are often selfish in their love. In most cases "to be loved by a dragon" is treated like a curse and sickness that can be cured only by the true love of a mortal man.And of course, the cases when the dragon simply wants to have a snack with the maiden.
This tale also has lots of symbols, that I don't plan to get into. I think it's a beautiful tale about love, about growing up and never giving up.
There are several other variations of this tale that I know of. In one she asks the sun, the moon and the wind on her way and recieve the items from them. In the Raynov's variation I just read, it all begins with a baby-zmey who is brought up by human parents; and also, his tale goes on with another story line that I know as a separate story.

Do you know this story? Maybe in a different way? Fairy tales like to travel and change on their way. And what about dragons? You love them, right, right?!? Do you have any classic dragon tales from where you live?

Hosted by Tif Talks Books

Едно от многото читателски предизвикателства, в които се навих да участвам, е за вълшебни приказки. И класически, и модерни, че и филмчета даже. Кой не обича приказки :)) Много се чудех какви да подхвана, дали да не потърся оригиналните варианти на някои от класиките на Братя Грим (от онези, страшните), но в крайна сметка реших да си припомня някои от любимите си български приказки.

И започвам с най-най-най любимата си, Змейова невеста
Сигурна съм, че като цяло приказката я знаете :)))
Сега прочетох този вариант по Николай Райнов, който обаче се различава от този, който аз си спомням и най-много си харесвам.
В моите спомени, Змейовата невеста има общо три сестри - две собствени и една доведена, като другите и две собствени сестри също се омъжват за змейове. След като доведената сестра я подлъгва да изгори змейската кожа, при пътуването си през 9 земи в десета, тя получава помощ от тях. Иначе пак по същия начин намира мъжа си и се промъква в двореца със златните ябълки, хурката и птичето...  и историята свършва, след като развали магията на змея. Събират се, и живеят дълго и щастливо. А май за пръв път останалото го виждам залепено за тази приказка. Иначе историята за момичето, което когато се усмихва, трендафил цъфти на устата му, а когато плаче, рони бисери, си я знам.

Сега докато пишех горното на английски, и си мислех колко са готини нашите змейове. Много си падам по разни истории с дракони, а нашите змейове са даже по-готини. По мултифункциални са :D  Кеф ти динозавър, кеф ти гадже, кеф ти хала. Хм, като цяло тези три характеристики и у други герои могат да се намерят накуп.
А вие дракончета обичате ли :)))

А поне вицове за змейове?
Връща се змеят късно у дома и булката му го почва от вратата:
-Къде ходиш бе, гиди горянино, пак ли си висял по кръчмите!?! Я ми дъхни!
Накратко, глупава, нелепа смърт...

A blog post to say there is nothing to blog about

Talking about self-explaining titles.
Well, as you may have noticed, this month I missed both the Wipocalypse and the Themealicious. *le sigh* No exploring Amazon April. No progress towards the end of the world project list. I even missed the Star Wars day. Still, May the Forth be with you, all year long, Did you commemorate?
On the brighter note, the giveaway prizes were stitched this month, and are now sent and traveling. And the end of semester tests are all done and taken. Now I'm deemed qualified to go to the exam session and officially fail there. Oh, the joy.
So with the exams drawing closer, I'll be having less time to blog, but now I'm trying to shedule some posts. They are mostly book reviews for the challenges, that I had written beforhand and needed just some piccus, linkies and such. If I figure that out, you will have those posts pop up in your reader some time in the next weeks. But really, I'll try and keep up with blog reads till the end of May, I hope.
And talking about books, just look what I found:

  

That's mean. That's just mean, you know. Getting them all in one place. What can a girl do? And they started selling chocolate in my fav bookshop. Plain evil. So don't look right . For Goodness sake, don't look right at my challenges. And don't blink. Ok, you may blink. It's essential to blink when you're in front of the computer, or your eyes will get dry and itchy.

Mmm that's it I think. See ya!

~~~~~~~~

Ами, това е пост да кажа, че няма нищо за постване. Този месец изпуснах и Темалишъса , и Уипокалипса. Не ми провървя с Амазонския Април, а следователно и нищо ново няма по списъка за Уипокалипса.  Даже изпуснах да отпразнувам подобаващо световния ден на Междузвездни войни, 4 май. Още не съм сигурна дали е хубаво или лошо, че веднага схванах защо се празнува на May the Forth. So May the Forth be with you.

Вярно, този месец направих наградките за кендито, но те не влизат към тези предизвикателства. Все пак фактът заслужава почетно упоменаване, както и това, че те вече пътуват към новите си собственици. Също така вече официално свършиха колоквиумите. Всички взети, и вече имаме право да се явим на официалните изпити, и там да се излагаме. Йей.

И така, трудни времена се задават. Затова сега се опитвам да открия как се насрочват постове, и евентуално да насроча някои за близкото бъдеще. Най-вече книго-свързани за различните предизвикателства, които са си общо взето написани вече, трябваха им само картинки, линкчета и т.н.

А като стана дума за предизвикателствата, знаете ли какво намерих? Ами онази иконка горе. Блог с всичките предизвикателства, събрани на куп. Това просто не е честно. Ама никак не е честно. Какво се предлага човек да направи, като му изсипят подобно изкушение? И отгоре на всичко в книжарницата продават шоколад. Конспирации навсякъде.

Така че не гледайте надясно. И не мигайте. Добре де, може да мигате, защото ако не мигаш често, докато си пред компютъра, ти изсъхват очите. А иначе това цялото за мигането е от Доктор Кой.

И накрая, едно страхотно Тумблр блогче Bookfessions