четвъртък, юли 30, 2009
сряда, юли 29, 2009
The Dawn of the AniManga
The year 2009 shall be remembered as the one, when the brightly coloured anime sun rised at the massmedia. I think all of the fans should celebrate the fact that we now have a bg manga magazine, anime magazine and the first manga volumes has come out too.
Е, естествено, както винаги ги има и недоволниците. Относно тях моето лично, скромно съветче е "Don't like, don't bother with it!" Иначе жива и здрава да е опозицията!
Аз никога не съм успявала да вляза наъъплон в кожата на персонажа на вечно недоволен и търсещ кусури, и като такава съм абсолютно щастлива от появата на бял свят на тези две издания - Shogun и Animania. На мен лично ми харесва стил, с който са написани статиите, а благодарение на ревютата най-сетне се натутках да изгледам Ouran High School Host Club, което бе представено за моя изненада (приятна, много) още в първия брой ^^ И сега единствено съжалявам, че анимето свърши твърде бързо, като се засмях от първия епизод и този РОФЛ продължи до последния. Мога да кажа, че заслугата, че в момента гледам Code Geass отново е на Анимания, защото Люлю е изтипосан на корицатан а трети брой, който още не излязъл. Още няколко души се обясниха в любов към това аниме пред мене и това ме накара да се впусна да гледам аниме, чието име до последно не знаех как да произнеса. Добре де, честно казано, все още имам затруднения - Лелуч или Рурушу? Но мисля, че Люлю е добър компромис :) Единственият удар, който ми нанесе Анимания, бе (не, не беше Лиско, който подронваше основите на здравото ми съзнание още от първата страница на втори брой), а - да, ест - анемичните ръчички стиснали ябълката. Макар че както казах, за мен корицата си остава най-доброто от тази книга. Особено японската корица... ммм да, беше добра.
Така че накратко за себе си мога да определя Animania като катализатор, който ме кара да извадя от Want to watch листа си някои заглавия на анимета, да ги избърша от прахта и най-накрая да ги изгледам.
Относно Shogun - от 5 предложени манга заглавия, на мен ми допаднаха 2, което според мен си е съвсем в реда на нещата. Аз се зарибих по Vairocana и B.B.Project. И което най-много ме изкефи, бе, че доколкото разбрах, тези манги на практика се сериализират само в товя списание - и във френския му еквивалент. Някои хора се оплакват от затъването в мейнстрийма - е тук той напълно отсъства :D Мен си ме радва мисълта, че си купувам и чета манга, която не мога да дръпна просто така от нета. И че чета история, за която нищо не знам. Защото, честно казано, ако трябва да преживея още веднъж перипетиите на Наруто.... мне май ще пропусна.
А мангите на Джудит Парк - ем, да, сюжетът не блести, а на Любовният квадрат на места нишката на здравия разум я позагубвах. Но стилът на рисуване ми харесва, така че това ми предлага най-вече eye candy и простата радост че държа книжка с картинки в ръка. Все пак се надявам да държа така и да се радвам и на Дистопия. Тя си е една от първите ми манга любови все пак.
И като се подредят мангите на Шогуна се получава картинкааа!!! *total happiness*
Е, естествено, както винаги ги има и недоволниците. Относно тях моето лично, скромно съветче е "Don't like, don't bother with it!" Иначе жива и здрава да е опозицията!
Аз никога не съм успявала да вляза наъъплон в кожата на персонажа на вечно недоволен и търсещ кусури, и като такава съм абсолютно щастлива от появата на бял свят на тези две издания - Shogun и Animania. На мен лично ми харесва стил, с който са написани статиите, а благодарение на ревютата най-сетне се натутках да изгледам Ouran High School Host Club, което бе представено за моя изненада (приятна, много) още в първия брой ^^ И сега единствено съжалявам, че анимето свърши твърде бързо, като се засмях от първия епизод и този РОФЛ продължи до последния. Мога да кажа, че заслугата, че в момента гледам Code Geass отново е на Анимания, защото Люлю е изтипосан на корицатан а трети брой, който още не излязъл. Още няколко души се обясниха в любов към това аниме пред мене и това ме накара да се впусна да гледам аниме, чието име до последно не знаех как да произнеса. Добре де, честно казано, все още имам затруднения - Лелуч или Рурушу? Но мисля, че Люлю е добър компромис :) Единственият удар, който ми нанесе Анимания, бе (не, не беше Лиско, който подронваше основите на здравото ми съзнание още от първата страница на втори брой), а - да, ест - анемичните ръчички стиснали ябълката. Макар че както казах, за мен корицата си остава най-доброто от тази книга. Особено японската корица... ммм да, беше добра.
Така че накратко за себе си мога да определя Animania като катализатор, който ме кара да извадя от Want to watch листа си някои заглавия на анимета, да ги избърша от прахта и най-накрая да ги изгледам.
Относно Shogun - от 5 предложени манга заглавия, на мен ми допаднаха 2, което според мен си е съвсем в реда на нещата. Аз се зарибих по Vairocana и B.B.Project. И което най-много ме изкефи, бе, че доколкото разбрах, тези манги на практика се сериализират само в товя списание - и във френския му еквивалент. Някои хора се оплакват от затъването в мейнстрийма - е тук той напълно отсъства :D Мен си ме радва мисълта, че си купувам и чета манга, която не мога да дръпна просто така от нета. И че чета история, за която нищо не знам. Защото, честно казано, ако трябва да преживея още веднъж перипетиите на Наруто.... мне май ще пропусна.
А мангите на Джудит Парк - ем, да, сюжетът не блести, а на Любовният квадрат на места нишката на здравия разум я позагубвах. Но стилът на рисуване ми харесва, така че това ми предлага най-вече eye candy и простата радост че държа книжка с картинки в ръка. Все пак се надявам да държа така и да се радвам и на Дистопия. Тя си е една от първите ми манга любови все пак.
И като се подредят мангите на Шогуна се получава картинкааа!!! *total happiness*
So I'm happy and life is easier
понеделник, юли 27, 2009
Tachi, will miss ya! Tachi, will never forget ya!
So, today, I changed tje blog layout. I got the skin from:
And I'm very happy with how it looks! Although there still are things to be done. But I'll be missing the pic of Itachi up there ;( He's been with me since I started the blog, since the very beginning. Nya, poor Tachi, being forgotten by everyone! I still love ya!
*Trying to get out of the fangirlship mood, but that's hard, especially because I watched anime almost whole day. While knitting. A scarf. Big fat winter scarf while it's fraking hot outside but hey, I want it finished for the winter after all!* Strangely, I'm kinda in writing mood now, but better stop because it's 3 after midnight and I really can't be hold responsible for my orthography, what left for the grammar.
And I'm very happy with how it looks! Although there still are things to be done. But I'll be missing the pic of Itachi up there ;( He's been with me since I started the blog, since the very beginning. Nya, poor Tachi, being forgotten by everyone! I still love ya!
*Trying to get out of the fangirlship mood, but that's hard, especially because I watched anime almost whole day. While knitting. A scarf. Big fat winter scarf while it's fraking hot outside but hey, I want it finished for the winter after all!* Strangely, I'm kinda in writing mood now, but better stop because it's 3 after midnight and I really can't be hold responsible for my orthography, what left for the grammar.
неделя, юли 26, 2009
I wonder...
This blog is being kinda dead lately. I'm almost not writing here and sometimes I wonder why I'm not giving up on it.
Actually it is a real miracle that it's stil not completely dead as it has turned clear that I'm not the blogging type. I didn't want my blog to be like a copy of my DA. I was planning to post here all the things I made even those I don't post on Da and speak more on them. And write about other things as well. But due to my constant lack of time my perfect plan has failed. And I'm sure not many people are visiting this lost place, Then why, I wonder, I keep on writing in English. I suppose I'm making a lot os mistakes, at least much more than when I'm writing on my own language. But it is also truth that when on the Internet I'm much more on various international sites than on bulgarian. So the chance of someone coming from there is slightly bigger. Stil, lol, I'm curious if I'm having at least ten random visitors per month. Maybe I should consider putting a counter just for the fun.
But even though there are so many points of " Why I shoul give up on blogging" it still is useful sometimes. Like when I neede to post somewhere Kaena-chan's bday present. And I was pretty surprised when I friend praised me on scype about the stuff on my blog. I didn't give her the link, she has found it herself. Ok, that happened only once but I still was happy.
So the final sentence is: the bla-bla blog ( that changed quite a lot names till now) is to continue living. I'll try going a little more lively. That probably means that there will be several posts one after another and then dead silence again. But oh well, however...
Actually it is a real miracle that it's stil not completely dead as it has turned clear that I'm not the blogging type. I didn't want my blog to be like a copy of my DA. I was planning to post here all the things I made even those I don't post on Da and speak more on them. And write about other things as well. But due to my constant lack of time my perfect plan has failed. And I'm sure not many people are visiting this lost place, Then why, I wonder, I keep on writing in English. I suppose I'm making a lot os mistakes, at least much more than when I'm writing on my own language. But it is also truth that when on the Internet I'm much more on various international sites than on bulgarian. So the chance of someone coming from there is slightly bigger. Stil, lol, I'm curious if I'm having at least ten random visitors per month. Maybe I should consider putting a counter just for the fun.
But even though there are so many points of " Why I shoul give up on blogging" it still is useful sometimes. Like when I neede to post somewhere Kaena-chan's bday present. And I was pretty surprised when I friend praised me on scype about the stuff on my blog. I didn't give her the link, she has found it herself. Ok, that happened only once but I still was happy.
So the final sentence is: the bla-bla blog ( that changed quite a lot names till now) is to continue living. I'll try going a little more lively. That probably means that there will be several posts one after another and then dead silence again. But oh well, however...
Абонамент за:
Публикации (Atom)