Е, естествено, както винаги ги има и недоволниците. Относно тях моето лично, скромно съветче е "Don't like, don't bother with it!" Иначе жива и здрава да е опозицията!Аз никога не съм успявала да вляза наъъплон в кожата на персонажа на вечно недоволен и търсещ кусури, и като такава съм абсолютно щастлива от появата на бял свят на тези две издания - Shogun и Animania. На мен лично ми харесва стил, с който са написани статиите, а благодарение на ревютата най-сетне се натутках да изгледам Ouran High School Host Club, което бе представено за моя изненада (приятна, много) още в първия брой ^^ И сега единствено съжалявам, че анимето свърши твърде бързо, като се засмях от първия епизод и този РОФЛ продължи до последния. Мога да кажа, че заслугата, че в момента гледам Code Geass отново е на Анимания, защото Люлю е изтипосан на корицатан а трети брой, който още не излязъл. Още няколко души се обясниха в любов към това аниме пред мене и това ме накара да се впусна да гледам аниме, чието име до последно не знаех как да произнеса. Добре де, честно казано, все още имам затруднения - Лелуч или Рурушу? Но мисля, че Люлю е добър компромис :) Единственият удар, който ми нанесе Анимания, бе (не, не беше Лиско, който подронваше основите на здравото ми съзнание още от първата страница на втори брой), а - да, ест - анемичните ръчички стиснали ябълката. Макар че както казах, за мен корицата си остава най-доброто от тази книга. Особено японската корица... ммм да, беше добра.
Така че накратко за себе си мога да определя Animania като катализатор, който ме кара да извадя от Want to watch листа си някои заглавия на анимета, да ги избърша от прахта и най-накрая да ги изгледам.
Относно Shogun - от 5 предложени манга заглавия, на мен ми допаднаха 2, което според мен си е съвсем в реда на нещата. Аз се зарибих по Vairocana и B.B.Project. И което най-много ме изкефи, бе, че доколкото разбрах, тези манги на практика се сериализират само в товя списание - и във френския му еквивалент. Някои хора се оплакват от затъването в мейнстрийма - е тук той напълно отсъства :D Мен си ме радва мисълта, че си купувам и чета манга, която не мога да дръпна просто така от нета. И че чета история, за която нищо не знам. Защото, честно казано, ако трябва да преживея още веднъж перипетиите на Наруто.... мне май ще пропусна.
А мангите на Джудит Парк - ем, да, сюжетът не блести, а на Любовният квадрат на места нишката на здравия разум я позагубвах. Но стилът на рисуване ми харесва, така че това ми предлага най-вече eye candy и простата радост че държа книжка с картинки в ръка. Все пак се надявам да държа така и да се радвам и на Дистопия. Тя си е една от първите ми манга любови все пак.
И като се подредят мангите на Шогуна се получава картинкааа!!! *total happiness*So I'm happy and life is easier
Няма коментари:
Публикуване на коментар