сряда, октомври 29, 2008


I know it's far from perfect. But I'm so happy making this! I accidentally found the pattern on my computer - I have no idea where is it from - but I wanted to make it so badly. So ny making this onigiri purse I:
-Made for a first time a multicolour knitting pattern
-made a purse with a zipper
- and with a lining!


I failed in making a round Sharingan once again but next time I'll definetely do it! It's a Mangekyo because I like how it looks the most and as a tribute to Itachi

Turtle once again

And it won't be the last. It seems that turtles are very popular presents... but soon I'll be sick making them... Still... they're cuties

His name is Golden McTed and he has not only a carapace but a box to hide inside too. Even so, he doesn't like to rest inside but prefer exploring.
I personally think that this is the cutest turtle I made, but noone sharess my opinion. So I have yet another request for a purple one. That would be the third or forth I'll be making... Nyaaa there were too many birthdays lately...

вторник, октомври 21, 2008

сряда, октомври 08, 2008

Cotton only!

I love cotton. Especially after I knitted the pig. It was so easy and nice to knit, I really enjoyed it. And that cotton I used was almost as thick as the floss (a little bit more). So I decided to give it a try and make a cotton bracelet too! I bought red and black to try the Sharingans and the Jigoku Shoujo sign. Also white. One always has to have some white. First the black was such a pain - till I roll it into balls.
And I printed the colour pattern of the knitting Byakuya. I want to make him so badly! But I can't find all the colours I need. the woman from the shop suggest to make his scarf red O.O

Tedious Ted

That's Ral personal little Tutrle. By her request, his name is Ted and he has the same colours as Raff. (Even though that I wanted to try something different like pink cotton body with fluffy purple stripes). I don't know why but he's smaller than the others, despite the fact that I used the same yarn and needles as before. The other difference between him and Raff is that Ted has small beads for eyes.
And he's head heavy like all the others.

събота, октомври 04, 2008

A movie worth speaking

Cyrano de Bergerac
When I watched it the first time, I cried. When I watched it again, I cried even more. Without doubt, it's a movie worth speaking for, but it left me speachless. I usually don't cry on movies, the last one I shed tears on, as Troy, when Hector and then his father died. But Cyrano de Bergerac is not your usual romantic tragedy. It's somthing different, something special...
Нещо, на светлинни години от глупавия филм Роксан, американския съвременен вариант на класиката. Първия път, когато гледах филма, беше още преди гимназията. Беше късния филм след 10 и аз сис тоях само в стаята и си хниках. Историята ми бе представена първо за комедия - странната история на войника и поет Сирано, когото съдбата е надарила с огромен нос. Но истината не оправда очакванията ми - точно обратното - надмина ги в противоположна посока. Да, съдбата се е подиграла със Сирано - но не само заради "израстъка на лицето му", а защото винаги другите на негов гръб получават това, което той заслужава. Сцената под балкона на Роксан, когато Сирано "с променен глас" изказа истинските си чувства, е сигурно най-красивата любовна сцена. "Ромео и Жулиета" ряпа да ядат. Мразя тези глупачета.
Сега гледах филма след 3 години учене на френски. Те не ми бяха достатъчни да гледам филма съвсем без субтитри, но успях да оценя стиховете. Не мога да кажа кои са ми любими. Всички. Като се почне от от
Qu'à la fin de l'envoi, je touche.
през прекрасиня диалог относно Дон Кихот, който в момента краси Скайпа ми

Sur le chapitre des moulins !

CYRANO (saluant):
Chapitre treize.

Car, lorsqu'on les attaque, il arrive souvent. . .

J'attaque donc des gens qui tournent à tout vent ?

Qu'un moulinet de leurs grands bras chargés de toiles
Vous lance dans la boue !. . .

Ou bien dans les étoiles !
и разказа на "човека от луната" до прекрасната финална сцена в парка на манастира. Няма повече да цитирам, защото това би означавало да копирам тук цялата пиеса. Любовните писма на Сирано. Саркастичните му забележки. Всичко заслужава да бъде цитирано.
Сирано дьо Бержерак наистина е филм, който е събрал всичко у себе си. А Сирано дьо Бержерак е истинският мъж, събрал всичко у себе си. Поет и войник, романтичен, горд, темпераментен, готов винаги да се впусне в битка, за да защити, било то чест или живот. Мъж, подобен на който днес е трудно, да не кажем невъзможно да намериш.
Il y a malgré vous quelque chose
Que j'emporte, et ce soir, quand j'entrerai chez Dieu,
Mon salut balaiera largement le seuil bleu,
Quelque chose que sans un pli, sans une tache,
J'emporte malgré vous,
(Il s'élance l'épée haute):
et c'est. . .
Mon panache.

Mood: Sad/Crying/Touched

Related Posts with Thumbnails