When I watched it the first time, I cried. When I watched it again, I cried even more. Without doubt, it's a movie worth speaking for, but it left me speachless. I usually don't cry on movies, the last one I shed tears on, as Troy, when Hector and then his father died. But Cyrano de Bergerac is not your usual romantic tragedy. It's somthing different, something special...
Нещо, на светлинни години от глупавия филм Роксан, американския съвременен вариант на класиката. Първия път, когато гледах филма, беше още преди гимназията. Беше късния филм след 10 и аз сис тоях само в стаята и си хниках. Историята ми бе представена първо за комедия - странната история на войника и поет Сирано, когото съдбата е надарила с огромен нос. Но истината не оправда очакванията ми - точно обратното - надмина ги в противоположна посока. Да, съдбата се е подиграла със Сирано - но не само заради "израстъка на лицето му", а защото винаги другите на негов гръб получават това, което той заслужава. Сцената под балкона на Роксан, когато Сирано "с променен глас" изказа истинските си чувства, е сигурно най-красивата любовна сцена. "Ромео и Жулиета" ряпа да ядат. Мразя тези глупачета.
Сега гледах филма след 3 години учене на френски. Те не ми бяха достатъчни да гледам филма съвсем без субтитри, но успях да оценя стиховете. Не мога да кажа кои са ми любими. Всички. Като се почне от от
Qu'à la fin de l'envoi, je touche.
през прекрасиня диалог относно Дон Кихот, който в момента краси Скайпа ми
DE GUICHE:
Sur le chapitre des moulins !
CYRANO (saluant):
Chapitre treize.
DE GUICHE:
Car, lorsqu'on les attaque, il arrive souvent. . .
CYRANO:
J'attaque donc des gens qui tournent à tout vent ?
DE GUICHE:
Qu'un moulinet de leurs grands bras chargés de toiles
Vous lance dans la boue !. . .
Ou bien dans les étoiles !
и разказа на "човека от луната" до прекрасната финална сцена в парка на манастира. Няма повече да цитирам, защото това би означавало да копирам тук цялата пиеса. Любовните писма на Сирано. Саркастичните му забележки. Всичко заслужава да бъде цитирано.
Сирано дьо Бержерак наистина е филм, който е събрал всичко у себе си. А Сирано дьо Бержерак е истинският мъж, събрал всичко у себе си. Поет и войник, романтичен, горд, темпераментен, готов винаги да се впусне в битка, за да защити, било то чест или живот. Мъж, подобен на който днес е трудно, да не кажем невъзможно да намериш.
Il y a malgré vous quelque chose
Que j'emporte, et ce soir, quand j'entrerai chez Dieu,
Mon salut balaiera largement le seuil bleu,
Quelque chose que sans un pli, sans une tache,
J'emporte malgré vous,
(Il s'élance l'épée haute):
et c'est. . .
Mon panache.
Mood: Sad/Crying/Touched
Няма коментари:
Публикуване на коментар