[book review] 12 days/Young 80

Title: 12 days/Young 80
Author: Marjie Myers

I was lucky to read these two short novels thanks to the Pasty tour, organized by the author. When I saw that there were free slots for blog tour hosts, I jumped right in :D I read Marjie (a.k.a. Kate from the Suddenly Kate Show) writings, and I have to say I find them entertaining and moving too, so not even for a moment I was worried that I might be dissappointed.

A bit info for the  stories.

Synopsis
This ebook consists of two short stories, 

12 Days

A romantic comedy; a man, a woman, a dog, a challenge, romance, laughter, memories, love & hope.

Young 80 

A horror; a young woman, a foggy night, a race home, trapped, scared, confused, crazy, an old woman, an empty room, a lost love and hope.

Even before I started reading the book, I was sure that it would be the "sweet" part of the book that would please me more - well, I do have a sweet tooth! The 12 days were indeed sweet, heartwarming and funny. The story follows the attempts of Ryan, our rather clumsy - especially when it comes to romance - male lead, trying to propose to his girlfriend, Sarah. He has the idea of putting a little something everyday, followng the old Christmas song... but oh well - the results are not always as predicted!

I had tons of fun with Ryan! From day one to the last, his ideas - and the outcomes, never seized to make me laugh hard.  If you make me pick one day to be my favourite, I will have a really hard time, but I may pick day nine with the job vouchers Now this may come handy!

At first, I didn't like how the characters just popped up like this - and then - "let's get married"! I was afraid we won't get to know more of their background, and I am a sucker for this. But as the story went on, bits of the past of the charaters were revealed, through the photos, or memories, or talk, and it all blended in very nicely.

However, Ryan did one. thing. I. can't. forgive. He went watching Hobbit without Sarah! Woooah, boy, that's not how we do this!

In short, 12 days was a great cute read. The story flowed nicely, and was very easy to read. Form the beginning to the end, there were lot of little surprises to enrich the story, bit no major commotion - even with the accident in the end, because I was sure of the happy ending.

So I finished 12 days, sure that this will be my favourite half of the book. But, Young 80 cought me by surprise!

Young 80 is the horror story in the book. It is my prefered type of horror - I am not fan of the gore thing. I really like the gothic style of horror more - with creepy noises, shadows and more. This is exactly it. The short story follows Anna on her way home... however... she won't really reach it.
While the first story is set in Christmas time, the second is set on Halloween eve. The beginning is a bit lighter than the rest, and I had that really cute vision of the Frankenstein's bride munching fries in her ketchup blooded wedding dress. I really loved this moment, it was so cute, and somehow after this things went wrong for poor Anna.
Young 80 got me, because all the time, I had no idea what was going to happen. All that wasleft for me was to follow Anna's steps. Till the very ending, I was hoping for a happy resolution (sob sob! Where is my happy ending T____T), and you know, I still do! I think this story has potential of becoming more than a short novel. Anna didn't strike me as the type to just give up so easily. All that time, she kept walking, she kept trying, she kept fighting.
But I guess, a happy ending would take some of the strenght of the story. Because the ending was really strong, with that "making sure that nothing is left behind" - it really gave me chills.
Beside from a happy ending (but as i said, for the sake of the story, I am ready to give up on that), I would really like to know more about the villain here, about here motifs and her goals, and methods and everything.

Overall, I really enjoyed both stories, and I give the book 4 stars of 5.

If the stories have interested you too, try them:



 
Also, don't forget to visit the author's blog - The Suddenly Kate show  and while you were there, be sure to enter her giveaway! I will be donating a small prize too, so hurry up and enter your names. You'll be sorry if you miss your chance to win! :)

 Заглавие: 12 дни/Млади 80
Автор: Марджи Майърс

Имах щастието да прочета тази книжка, съдържаща две кратки новели, благодарение на Пирожената обиколка, организирана от авторката. Марджи (което всъщност е псевдоним на Кейт, от блога The suddenly Kate show ) е крафтър, пише ревюта на музика, а наскоро се впусна и в писането и издаде горната е-книжка. Следя от година блога ѝ и серийката и там, затова бях сигурна, че и тези разкази ще ми харесат :)

Обявата на Кейт за блог тура ме привлече.... с Пирожената част (оригинално - The Pasty tour) Причината за това заглавие, както тя обясни впоследствие е, че изглежда традиционните пирожки комбинират два различни вкуса, което в случая е вярно и за историите в книжката. Едната (сладката) е романтична комедия, а пък другата (горчивата) е хорър история.

От самото начало бях убедена, че ще ми хареса повече сладката история - така де, обичам си сладичко! "12 дни" наистина беше много симпатична и забавна история, от която ти става едно такова весело. Тя проследява опитите на нашия главен герой Раян, който е доста несръчен, особено когато стане въпрос за романтика и прочее, да предложи брак на своята приятелка Сара. Действието се развива в дните преди Коледа, и неговата, иначе доста симпатична идея, е всеки ден да ѝ организира малка изненада, следвайки онази Коледна песничка, която не е чак толкова популярна тук, докато не стигне кулминацията на Коледния ден. Както може да се очаква обаче, плановете му не протичат особено гладко :)
Раян определено беше забавен герой за четене - и преди съм казвала, че намирам за особено симпатични леко загубените герои, защото около тях винаги се случват забавни неща. От първия до последния ден, идеите и изпълненията му съумяха да ме разсмеят, а Сара накараха да се пита колко още може да понесе. Ако трябва да си избера един любим ден, макар че е трудно, ще се спра на деветия ден, когато той ѝ подари девет ваучера за услуги, които той да изпълни :D Самите ваучери бяха с уникален текст и обяснения - например - да дойде да я прибере с колата и да не забравя да го направи, за да не става като онзи път, когато е чакала два часа и в крайна сметка полицията я е завела на разпит за проституция.
Началото обаче не ми хареса особено. Започва директно с намерението на Раян да предложи брак, и макар че беше ясно, че това ще е основната сюжетна нишка, се уплаших, че няма да узнаем повече за героите и ще си останем на повърхността, което по принцип не обичам. Обаче през различните дни, чрез писмата (май беше втория ден), снимки и спомени, се изгради постепенно и ненатрапчиво представа, така че в това отношение останах доволна.
И все пак, Раян направи един голям пропуск, който не мога да му простя. Отиде да гледа "Хобит" без Сара. Ааа, без такива!
 Като заключение за "12 дни", както и се очакваше, беше бърза и сладка история. Имаше много малки изненади, които поддържаха интереса през целия път, но, дори ипри инцидента в края, нямаше нещо голямо и твърде драматично и неочаквано, защото бях сигурна, че ще завърши добре. Това беше част от чара на историйката.

И така, завършвайки този разказ, бях убедена, че това ще е любимата ми част от книгата, но втората част "Млади 80" (малко преводът ми куца) ме изненада.
Това е хорър историята, горчивата половинка от пирожката. Не си падам по кървавия тип хорър, а съм по-скоро фен на готик хоръра, където има повече сенки, звуци, и много въображение - а аз си имам в промишлени количества. За мое щастие "Млади 80" беше от моя тип хорър. Историята проследява пътя на Ана до дома ѝ... макар че тя всъщност така и не го стига.
Първата история се развива по време на Коледните празници, а тази - по време на Хелоуин. За щастие, този елемент не е пряко свързан със сюжета (например точно тогава да реши да се размърда свръхестественото), а само с някои детайли - като например защо главната героиня е издокарана като булката на Франкенщайн. Началото е всъщност доста по-леко от останалата част на разказа, и имаше една сцена, в която Франкенгърл похапва пътем картофки в кетчуп-окървавената си булчинска рокля. Този епизод запомних като супер сладък, пък и горе-долу след него всичко тръгна накриво за горката Ана.
Историята вървеше така, че общо взето ми беше трудно да предвидя какво точно ще се случи, и ми оставаше само да вървя по стъпките на Ана. До самия край се надявах, че всичко ще свърши добре (къде ми хепи ендингааа), и всъщност, още се надявам. Мисля си, че разказът има потенциал за нещо по-дълго. Ана не ми се стори като типът героиня, която да се откаже толкова лесно, колкото я представиха в края, през цялото време тя продължаваше да върви, продължаваше да опитва и да се бори.
Но, предполагам, че щастлив завършек ще отнеме от края, а той беше наистина силен. Затова може и да ми се наложи да жертвам надеждите си в името на историята. Но въпреки това ми се иска да се разшири и да разберем повече за злодея, за как, защо и прочее.

В обобщение, и двете истории ми харесаха, и като цяло давам на книжката 4 звездички.

Прочетох тази книжка като част от Пирожкения тур, и първо постнах ревюто, както и интервюто с авторката, което всъщност беше истинската част от тура, на крафтърския си блог. Исках още вчера да преведа и постна всичко и тук, но от университета и танците се прибрах чак в девет, след това домашни и.... превеждам сега :)

Най-важното обаче е, че Кейт прави томбола като част от тура. Наградата е изненада, но мога да ви кажа малко спойлери - сигурно ще съдържа копие от е-книгата, музика (той като тя ревюира и музика) и - добавка от мен - нещо ушито!  Който спечели ще помоля да сподели кой му е любимия ден/ любимата схема от дракончетата на Dragon dreams, ще му я ушия като коледен орнамент и ще може да си я закичи догодина на елхата :) Така че включете се, ще има много приятни изненади!
http://suddenlykateshow.blogspot.com/p/the-pasty-tour.html

[book review] The woman in black

Title:The woman in black
Author: Susan Hill

genre: gothic, horror

read in bulgarian

Pre thoughts:
I won this book from a forum contest and this very fact always makes me positive about a title :D Also, while I've one quie some other books, this is the first one I won not from a drawing, but because a story of mine posted there recieved the highest number of votes.

Story:
 Arthur Kipps is young and ambitious London lawyer who sees in his new case a chance to climp to a higher position (and salary) that will permit him to marry his beloved fiancee, Stela. It all seems rather easy - to go to the funeral of the old and odd Mrs Drablow and check her documentation. But when a weird dressed in black lady shows up in the funeral, things begin to change. The uneasiness of all of the town people to talk about her only makes him eager to find out all there is about this woman.

I started reading this the night before Chritsmas, and the fact the first chapter is also about it, freaked me out. I read most of it he same night and finished the rest in the morning. It's a very fast, easy read, that doesn't let you go, and plus the book itself isn't big. I couldn't help to compare The Woman in black with The Haunting of Hill house that I read months ago (but reviewed just minutes ago) and I have to say I like The Woman much better.
Just like in the Hauntung, here the horror accent isn't on carnage, or blood, but more on noises, voices, creeps - and I have a great imagination, you know. Here we have a real, classic ghost - result of a tragic past. The story that caused the spirit of the woman in black to stay wasn't surprising or unexpected, but nevertheles good and strong. Arthur Kipps isn't something extremely interesting neither, but is still a nice protagonist.And we have an awesome, cute and brave dog called Spider.
The language here is beautiful too and made it a wonderful read. Overall I give this book a 4 out of 5

~~~~

Заглавие: Жената в черно
Автор: Сузан Хил
жанр: ужаси, мистерия, драма

Страшно се зарадвах, когато получих тази книга, защото я спечелих от един форум (ето ви още една прилика със "Свърталище на духове" :)  Обаче тази спечелих не от томбола, както всички останали засега, а защото в конкурса читателите във форума бяха гласували за моята история. Не,че е нещо важно, но това ме накара да се изпълня с топли чувства към книгата още преди да я отворя.

Историята тук разказва самият главен герой - Артър Кипс. Той е млад лондонски адвокат, който вижда в новата си задача да посети погребението на възрастна клиентка и да сложи в ред документите и шанс да поиска повишение и да може спокойно да се ожени за любимата си Стела. На погребението забелязва странна жена с опустошено лице, облечена в старомодни черни дрехи. Но не това го учудва толкова, колкото страхът и нежеланието на жителите на градчето да говорят за нея или за каквото и да било, свързано с имението в Тресавището.

Почнах книгата на Бъдни вечер, и фактът, че първа глава се развива по същото време от годината, ми изкара акъла XD Четох до среднощ и я свърших на другата сутрин. Освен че е тъничка, книгата се чете много бързо, приятно и леко. През цялото време нямаше как да не я сравнявам със "Свърталището", което бях прочела месеци по-рано, но ревюто написах преди малко :) Освен по жанр, двете книги си приличат и по-стил. И двете наблягат на ужаса не толкова в кървавата му и показна форма, колкото под формата на звуци, сенки, прошумолявания и последствия.
Тук обаче си имаме истински класически призрак. Историята на жената в черно не е изненадваща, но въпреки това е добре и силно представена. Главният герой Артър също няма да се вреди в челните места на любимите ми персонажи, но е приятен протагонист за романа. Освен това имаме очарователно, весело и умно куче, на име Паяк.
Езикът на книгата и тук е красив и прави четенето удоволствие. "Жената в черно" ми хареса доста повече от творбата на Шърли Джаксън и повече от заслужено получава 4 звездички.

[book review] The haunting of Hill House

Title: The haunting of Hill House
Author: Shirley Jackson
genre:horror, mystery, supernatural

read in bulgarian

Pre thoughts:
I played and won this book sometime in the summer. I was quite happy about it and eager to start it, but was able to read it only after the start of the school year. I've never seen the movie, but I liked the review on the back cover

Story:
Hill House is famous - but not in a good way. It's ill name however brings the scientist Dr  Montague who hopes to find proof of supernatural powers in this world. To aid him, he invites several people, known to have a paranormal event in their lives

It's hard to say wether I liked this book or not. In any case, it was not what I expected. I expected ghosts - you know, transparant stuff, poor souls after dark events that can't go on. But here, it's not the lives of the people that left an impression on the house and made it haunted. It's rather the opposite.
The house was wrong from the very beginning, from the very moment it was built and this is what I found most fascinating in this story. What was the reason for this - the owner, the place, the architecture - but it finds its way to the minds of everyone who goes through its doors and slowly maddens him. At least this is how I understand and felt from this book - there is no actual entity that haunts Hill House. It is the house.

The main story told was... weird. It doesn't scare, it slightky bores and leaves a certain feeling of uneasiness. I also coudn't pick a fav character - and it is rare for me, as I alwasy do when I read or watch something. Or, if not a "favourite", then at least someone that I find interesting and fascinating.But here I disliked more or less all of them. The house was the more intrigung character here.

The language of the book was beautiful. I think this was the biggest "plus" . There were some  phrases I just wanted to reread again, or to repeat them out loud, simply because of the words chosen.

I give The haunting of Hill House 3 stars. In my Shelfari this means "I like it (but not so much)

~~~~

Заглавие:Свърталище на духове
Автор: Шърли Джаксън
жанр: ужаси, свръхестествено, мистерия

прочетена на български

Не съм гледала филма, но когато прочетох резюмето на гърба на книгата, то веднага ме привлече. Затова и се зарадвах много, когато я спечелих от един конкурс.Освен всичко друго, пасваше и за няколко предизвикателства :)

Историята се върти около къщата Хил Хаус, която се ползва с лоша слава. Точно тя обаче довежда д-р Монтагю, който се надява чрез изследвания да докаже съществуването на паранормални сили. Със себе си той кани и неколцина души, които са преживели някакъв вид свръхестествено събитие в живота си.

Трудно ми е да кажа дали тази книга ми хареса, или не. Във всеки случай, не беше това, което очаквах. Когато подхващам призрачна историйка, очаквам да се срещна с разни прозрачни неща, нещастни души, които не могат да преминат отвъд поради недовършени дела или страховити събития, белязали ги докато са били живи. Тук обаче, не делата на живите бяха белязали Хил Хаус и направили я обитаема. А по-скоро обратното, или поне аз с такова впечатление от книгата останах, и намирам това за едно от най-любопитните неща в книгата.
Къщата не е била наред още от самото начало. Коя е причината за това - кой знае - собственикът, мястото, където е построена, архитектурния план? Но във всеки случай тя намира начин да се прокрадне до съзнанието на всеки, който прекрачи прага и. А в Хил Хаус вратите никога не остават отворени. Не нещо, някое същество или дух обитава Хил Хаус, Хил Хаус се вмъква и обитава обитателите си (като това май е най-смотаното изречение, което съм писала тези дни)
Самата история не успя наистина да ме впечатли. Не ме ужаси или уплаши, на някои места ми беше почти интересна, на повечето - предимно скучна, но оставяща някакво... неудобно усещане. Не можах за си харесам и никой от героите. ОБикновено винаги, когато чета или гледам нещо, някой от героите успява да ме привлече, може би не да ми стане любим, но да го намеря интересен и интригуващ. Тук никой не успя да ме спечели.
Езикът на книгата е красив. Това, мисля, е един от големите и плюсове. Имаше изречение и фрази, които ме караха да се върна и да прочета пак, или дори да ги кажа на глас, просто защото ми харесваха как звучат.

В крайна сметка давам на "Свърталището" 3 звездички. По Шелфарската схема, това е "хареса ми (ама за маааалко)"

[comic book review] Asterix and Obelix - books 1-5

Titles:

• Asterix the Gaul
•  Asterix and the Golden sickle
•  Asterix and Cleopatra
• Asterix and the Goths

•  Asterix the Gladiator

Authors: Rene Goscinny, Albert Uderzo
genre: children, adventure, magic, historic
read in bulgarian

 Pre thoughts: Oh, you know Asterix and Obelix :) there is just no way you haven's seen or read at least one of the works for these awesome gauls. In my case, I've seen all the movies - the animated and the ones with Gerard Depardieu - and ain't he the most adorable Obelix ever? And, in any case, you should see the last movie for Britan too. The most awesome accents, ever.
However, this year I was terrified to find out that I read only one of the original comic books - Asterix in America (or as it's translated). That was almost like a crime, so I found and red the rest of the series translated in bulgarian.

Story: There is a small gaul village in France, the only one that stands strong against Ceasar. It is all thanks to the druid and his magic potion - and the brave warriors of the village. the Romans, however, never stop trying their luck :)

The art: the drawings of Uderzo are adorable. So very cute and so very French

The humor: there is something cute and funny on every page  of the comics. There are some constant gigs and you always know that in the end the bard will be left tied up with something in the mouth, and the blacksmith and the fishmonger will be hitting eachother - but it's still always lots of fun!

But one of the greatest things is the names. Have you paid attention to them? Well I don't know about how they translted them in English (and so I'm using the Bulgarian and the original French names here) but I personally got some of them only now, after reading them. Because, when listening, many of them are more like omgwtfIX

My favs are of course - Idefix (idee fixe) that absolutely adorable puppy of Obelix. And Asterix is sometimes so mean to him! Bad, bad Asterix!

The druid Panoramix is quite clear enough but still cool, but then we have  Cétautomatix (c'est automatique - it's autommatic) the blacksmith and Ordralfabétix (ordre alphabetique) the fisher which are absolutely absurd and even more awesome XD

But my all time fav is a character who doesn't show much... but with a name like Iélosubmarine (Yellow submarine), the wife of the fisher is sure to be remembered!

The other, non gaul characters are also having awesome names but for now I will only point Laudanum XD

Asterix (AND Obelix. Don't you leave Obelix out. He is awesome and I love him) deserve 5 stars and even little more. They make me consider to find and read the rest of the series in original. as they will not be published here.

Заглавия:

• Астерикс Галът 
• Астерикс и златният сърп
• Астерикс и бритите
• Астерикс и готите
• Астерикс гладиатор

Всеки трябва да е гледа и чел поне нещо, свързано с Астерикс. В моя случай, аз съм гледала всичките анимационни и игрални филми, свързани с двата герои - включително и последния "Бог да пази кралицата" (или нещо  в този смисъл). Който изостава и още не е гледал този филм - да навакса. Имат абсолютно най-страхотните акценти. Не знаех, че изобщо е възможно човек французин да се се прави, че говори английски, докато говори френски, а след това да говори френски с английски акцент. Не знам дали изобщо стана ясно какво казвам XD Но филмът е весел.
С книжките обаче нещата се  оказаха другояче - оказа се, че съм прочела само една, Астерикс и индианците, затова реших, че е крайно време да наваксам.

Историята е пределно ясна - цяла Галия е покорена от Цезар, само едно мъничко селце и устоява :) Все благодарение на мъдрия друид, неговата отвара и безстрашните воини на селото - предвождани от Астерикс, Обеликс и разбира се, Идефикс.

Артът на Юдерзо е очарователен. Много пъстър, много весел и много френски. А историята на Госини е не по малко разкошна. Няма страница от тези комикси, която да не те накара да се усмихнеш. Има си постоянни закачки - човек просто знае, че няма как поне веднъж в историята да не вържат барда и да му запушат устата или рибарят и ковачът да не се сбият, но винаги е смешно.  Друго нещо са имената - макар че на първо - а понякога и на поредно - чуване повечето са винаги "ОмгяпакИКС". Не само галите са се изкиприли с интересни имена - но засега ще цитирам само любимия си римски лагер Лауданум :)

Астерикс ( И Обеликс. Не забравяйте Обеликс. Много си обичам Обеликс и той е страхотен) определено заслужават 5 звездички, че и нещо отгоре. Доколкото знам, на български са издадени само 6 книжки, но започвам да се замислям дали да не си намеря и прочета останалите от поредицата в оригинал.

[manhwa review] The Tarot cafe

Title: The Tarot cafe
Author: Sang Sun Park
Type: Manhwa
genre: shojo, mystery, romance, fantasy
Volumes: 7, finished
review based on vol 1-4

read in russian

Pre thoughts:
Remembering what I told you about my habbit to buy series? Same here, but when it comes to manga, my urges are even stronger, as it's harder to find it in bulgarian bookshops. So when I spot manga, or manhwa, I attack - especially if it's in russian - because, I don't know why, but their volumes are usually at least half cheaper than the manga imported from elsewhere, and the quality is as good, if not better.
I bought the first volumes of The Tarot cafe in 2011, but I read them all this year. I bought them because they reminded me of two of my all time fav series - Petshop of horrors and xxxHolic

Beware now, there might be spoilers! No, really, it won't be my fault, you know. Just saying.

Story:
Pamela is the owner of a small cafe, but also - a fortune teller. With her cards she can reveal the past and the future of her clients, as well as the deepest secrets, hidden in their hearts. But Pamela has a secret of her own - she's a witch, born centuries ago, cursed with immortality she never wanted.

Now well, I absolutely love this!
At first I thought I would only like this, but as I was reading I really got into this manhwa. The stru starts rather slowly - with every chapter revolvling around a different creature Pamela helps. Just as in Holic and Petshop, here we have the shop owner who helps the clients... for a price. But there is one big difference between Pamela here and Count D and Yuuko. While those two are - well not omnipotent, but in any case they have lots of knowledge on their side, Pamela know less than her companions. All of the Clients stories are interesting by themselves of course, but the most intriguing is the witch's own story, building in the background=
The two other main characters are Bellus and Ash - the two men who at some point resqued Pamela from being burned like a witch. Ash was the first one - a simple-minded and light hearted, yer very powerful dragon prince who stumbled upon the little girl. After his misterious (at least for now) death and with the first drop of blood from his dragon heart, she recieves his gift of immortality. Accused of witchcraft and murder, she is then saved by the demon Bellus who has a goal of his own - to gather the whole necklace of Belial that would give him immense power. If Pamela succeeds in gathering the beads and jewels, he will in return take her life away so she can rejoin with her dead lover.
But in nowadays things get lot more complicated as a person looking just as Ash appears, yet acting nothing like him. Decieved dragons and cursed demons, and yet someone else is lurking in the shadows. And I think Bellus knows lot more than he pretends to.

Pamela being saved by Bellus while grieveing for Ash

Maybe there was no need at all to tell you all the story so farm but I just read the fourth volume and I'm still too much into the story! The new Ash is way too suspicious to me, and I'm eager to see what happens with Nebiros and Alecto (I won't tell you who they are >:D )

Few words about the art - I love it. It's not that kind of distinctive style that makes you say "Look, it's CLAMP!" or "It's Rumiko Takahashi" or "Akino Matsuri!" and yet is very beautiful. A lot of gorgeous detail so you can just go through the volume as it is an art book and just enjoy the pictures. And it's not going too far with all the curles, the laces and so on - you know all those mangas where you go "Wearing WHAT, WHERE and WHAT age it is anyway and WELL omfg ok."

Overall, I give Tarot Cafe 5 stars - it's a beautiful manhwa with story with a twist and is an enjoyable read amd reread. I just checked and lucky me - this manga is not sold out yet. I hope it stays so till my bday! :D For now, I'll be cheering for Pam and Bellus. And I'll be hoping for a happy ending.

This review is supposed to go to

Graphic Novels Challenge (where I count the 4 vols as 4 different entries)

and to the Witchy challenge (where I count them all 4 as one entry. I don't know if it counts though)

Заглавие: Кафе Таро

Автор: Санг Сун Пак

тип: манхва

жанр:шоджо, мистерия, фентъзи, романтика

томове: 7 (ревю базирано на първите 4)

прочетена на руски

Помните ли какво ви казах за купуването на поредици на килограм? Това даже с по-голяма сила важи и за мангите, защото като цяло те са по-трудно откриваеми на българския пазар. Затова и миналата година видях, че са доставили манга на руски, без никакво колебание се натоварих с голям брой томчета. Една част прочетох 2011, но Кафе Таро прочетох чак сега.

Тогава избрах тази поредица едно заради арта, и друго - защото силно ми напомни на редица любими поредици - Зоомагазинчето на ужасите, хххХолик, Бунтарят Лудвиг и други. Но не по досадното "копи"-напомняне, а онова "сигурно ще ми хареса" напомняне.

Предупреждавам обаче, че тъй като току що прочетох четвъртият том и впечатленията и емоциите от него са ми още топли-топли, има спойлери

Та историята се върти около Памела - собственичка на кафене и гледачка на карти. Със своето Таро тя може да разкрие миналото и бъдещето на всеки свой клиент, както и най-дълбоките им копнежи, за които те сами не подозират. Но и самата Пам си има тайна... тя е стара цели векове вещица, надарена с безсмъртие, което не желае.

От прочетеното дотук, тази манхва много ми хареса. Започва бавно и епизодично - със случаите на съществата, на които Памела помага. Аналогията с Холик и Петшоп е силна - собственик на тайнствено заведение помага на клиентите си... срещу определена цена, но има и една доста съществена разлика. Докато там собствениците Граф Ди и Юко са почти всевластни - или поне имат много повече знание и тайни на своя страна, то при Памела е точно обратното. Тя сама е в неведение за много от събитията, случващи се зад кулисите.

Другите двама главни герои са Аш и Белус - като и двамата се притичват на помощ и спасяват Памела в някакъв момент. Аш (който всъщност си има много дълги трудно произносимо драконово име) е принц-дракон, който намира малката Пам след като майка и е изгорена като вещица, отглежда я и постепенно се влюбват. Но след неясната му (поне засега) смърт, с първата капка кръв от сърцето му, върху Памела се пренася драконовото безсмъртие, което тя никога не е искала.

Когато Памела за втори път е заловена като вещица, тя е спасена от Белус - странен демон, който и предлага сделка - да му събере всички мъниста и камъни от огърлицата на Белиал, а в замяна той ще отнеме живота и.

Но докато действието се пренесе в наши дни, нещата неимоверно се усложняват - появяват се други демони, познати на Белус, дракони, решени да отмъстят за смъртта на Аш, както и странен човек, който прилича като две капки вода на мъртвия дракон - но съвсем не се държи като него, а зад явно някой седи зад кулисите и подръпва конците.... И Белус определено знае повече, колкото показва. 

Тъй като засега новият Аш ми е изключително подозрителен, и по нищо не прилича на тъпичкото драконче, което беше, засега симпатиите ми са към Белус (русолявкото, ама какво да се прави). Затова сега тръпна в очакване да разбера какво става по нататък - за щастие, тази манга още не е напълно разпродадена и се надявам да се задържи така до рождения ми ден :) И се надявам за хепи ендинг - само да не ми го развали мангаката!

А, и няколко думи за арта - разкошен е и в един от любимите ми стилове. Не е така строго индивидуален, така че да те накара да възкликнеш "А виж, КЛАМП!" или "Румико Такахаши!" или "Акино МАтсури!" но е наистина красив и можеш просто да си вземеш томчето и да го разгледаш като арт бук. Познавам много хора, които биха възроптали срещу дрехите, дантелките и прочее, но в интерес на истината, тук не са прекалили. Тематичните изображения на картите Таро също са красиви, ще ми се да ги намеря отнякъде оцветени :)

Аз давам на тази манхва 5 звездички. Красиво шоджо, подкрепено с интересна история.

А да, само едно нещо - косата на Памела в наши дни - едно е да си бухнал, друго е да си с пълнеж. Къде, къде ти останаха къдриците?!? Т_____T

[book review] The small bachelor

Title: The small bachelor
Author: P.G. Wodehouse
genre: romance, humor

read in bulgarian ( as part of a volume of collective works of Wodehouse, containing two more of his books)

Pre-thoughts:
Wodehouse means a must read. What is there to think?

Story:
George  Finch is indeed a weird combination of probably the worst artist residing in New York and a rich bachelor - but there is one thing left for him to be happy. The heart - or rather - the hand, as he soon find out that he already has the heart of the cute Molly. However, on the way of their happines lies an obstacle - the fearsome Mrs Waddington, Molly's stepmother..The two young loves are trying to make everything work out with the help (or at least, they meant to help ) of his best friend and best selling author Beamish, George's ex-fiancee and now fortune teller, Geogre's buttler and his new wife that still can't get over her old habbit of stealing. Add more buttlers, policemen, fathers that dream to live in the wild wil west while being oppressed by their wifes, pearl necklaces and lots and lots of confusion, mixed with Wodehouse's unmistakeable humor.

For every Wodehouse lover that wants to pass beyond Jeeves and Blandings - it won't be a mistake to pick The small bachelor when you want to go further. While it's not as fascination as those two series - but, I mean, we talk about Jeeves here. Nothing can reach Jeeves. It is def a light, fast reading and highly amusing novel, full of confusion and fun, and fully in the style of Wodehouse, even with a different setting and slightly different characters.The story told is absolutely adorable, hillarious, and yet fully realistic. I really fell in love with the puppy - looking George, constantly fighting with his tie, and Molly - she's one awesome lady. All the back up romance story lines are cute too and entwine together - and you don't know where the author is leading you to. But you know the end will be awesome.

The small bachelor gets 4 stars from me and is the second best non-Jeeves Wodehouse novel  I read. Hey, that may not sould like much, but actually, it is!

Заглавие: Нюйоркски гении
Автор: П.Г.Удхаус
жанр: хумор, романтика

прочетена на български, част от "Един гений не стига", където освен този роман са включени "Доктор Сали казва Добро утро" и "Цяр за всичко"

Една дума - Удхаус - какво друго трябва да се мисли по въпроса

"Нюйоркски гении" ни среща с леко смотания Джордж Финч, който съхне и вехне по красивата Моли. Когато най-накрая узнава, че всъщност вече е спечелил сърцето и, оказва се, че друго зло стои на пътя им - а по-точно страховитата и мащеха.  В цялата история се замесват не един нюйоркски гений - докато Джордж сам се опитва да се оправи, на помощ му се притича приятеля му Биймиш, автор на брошури със съвети. Икономът на Джордж  и бивш джебчия има свои, макар и съвсем безобидни (общо взето) планове за това какви ползи да извлече от (евентуалната) сватбата на Джордж, един полицай се опитва да пише стихове, а един мъж под чехъл мечтае за Тексас и за инвестиции в киното. Към това добавяме гледачки на карти, перлени огърлици, бивши годеници и много объркване, всичко старателно омесено в стила на Удхаус, за да ни бъде сервирано като специалитет.

Макар "Нюйоркски гении" да не е гастрономическо угощение за душата от ранга на Джийвс и Бландингс, всеки техен любител ще се наслади на перипетиите на Джордж и компания. Чете се леко, бързо и спираш само, за да се хилиш на неподражаемите описания и диалози на УДхаус. Джордж е очарователно загубен и винаги смачкан и с вратовръзка накриво, гледайки като загубено паленце, а Моли определено е пленителна. Поддържащите романтични линии също са извънредно симпатични и интересни и така увлекателно се преплитат, че както често става с Удхаус, нямаш и идея накъде те водят. Но това няма значение, защото знаеш, че водят към страхотен финал :)

This goes to the following challenges:
Wodehouse challenge
Romance challenge

[book review] How to marry a millionaire vampire

Title: How to marry a millionaire vampire
Author: Kerrelyn Sparks
Genre: supernatural, romance, humor

read in bulgarian

Pre-thoughts:
When I first saw this book in the store, it didn't catch me at all. I thought both the cover (here you see the bulgarian cover, that I still think is better than the original) soapy and ridiculous, so I didn't even pick it up to check what's written on the back. A week or two later, however, I was reading some bg book blogs and ended up finding out what's the story about. Then I was all " awww the lil vampie lost it's lil toothie!" and off the book store.

Story:
Roman is a vampire. But not your every vampire. He invented the artificial blood, along with its many variaties as choco blood and low fat blood. And in his company, Romatech, all kinds of new inventions are beeing tested.
Roman decided to try one of them. Roman sank his fangs into something he shouldn't have. And now Roman is missing a tooth, which is quite a situation if you're a blood sucking monster with a shiny smile.
Shanna had her own problems even before Roman showing up at her place. Being terribly afraid of blood while being a dentist is one of them. Having russian killers after you - another. But why not add a toothless vampire, just to spice things up?

After thoughts:
Now I will spell for you why this book can be counted as awesome:
-a vampire that lost his tooth biting a sex toy
-a scared of blood dentist
-an army of loyal Scotland vampires in kilts
-an adorably nervous little vampy scientists called Laszlo who always has a serious problems with his buttons. He's a chemist and spends his time being cute and being abducted
-about a half dozen of lol scenes (like when Roman fell asleep at sunset and Shanna was absolutely sure he died from a heart attack, as she was too heavy for him to carry - but you didn't hear that spoiler from me)

And the tile I hated at first - well I got over it hen I found that all of the book titles of the seires are a parody of something else - so far my favs are "Eat, prey, love" and "All I want for Christmas is my two fornt teeth". I still find it absolutely unrelated, but I can live with it.
This is a nice read because of the fun. If you like supernatural, but you're kind of tired of drama llamas with big teary eyes  all over your books, then you will like the lighter mood of How to marry. Other than this, the characters and the story were rather OK than ohmaigawd awesome.
I read it on the beach in the summer and give it 4 stars

Goes to challenges:

1st in a series 

The alphabet challenge

the romance reading challenge

New authors

Immortal reading challenge

Speculative romance

Genres:

 

Заглавие: Как да се омъжиш за вампир милионер
Автор: Керелин Спаркс
жанр: свърхестествено, романс, хумор

прочетена на български

Първата ми среща с тази книга изобщо не протече благоприятно. Мярнах я в книжарницата и оцених комбинацията между заглавието и корицата като твърде лигава. Дори не си направих труда да я обърна, за да прочета какво пише на гърба. След седмица - две обаче, разхождайки се из нета, в един бг блог попаднах на анотацията на тази книга. Реакцията ми беше "Аууу, малкото вампи си счупило малкото зъбченце!" и при първа възможност отхвърчах да разбера подробностите за това нещастие.

Историята:
Роман е вампир. Ама не какъвто и да било вампир, а откривателя на синтетичната кръв, която между другото се предлага в шоколадов вариант, газирана, или с понижено съдържание на холестерол. Освен това, в компанията му Роматех непрекъснато се изпробват и други изобретения.
Роман реши сам да тества едно от тях. Заби зъби в нещо, в което не трябваше. И сега Роман е без зъбче, което, съгласете се, е доста конфузна ситуация, ако си не само кръвопиец, но и лидер-кръвопиец, който трябва да раздава блестящи усмивки насам и натам по обществени събития.
Шана пък си имаше предостатъчно проблеми и преди Роман. Фобията и от страх, докато тя е зъболекар, е един от тях. Руските убийци, които са по петите и - друг. Та защо да не добавим и обеззъбено вампи ей така, че да е по-весело? Поне за нас, читателите.

Горе вече ги споменах, но сега пак ще изброя причините, поради които тази книга заслужава да отиде в графата "готини"
-вампир, който си губи зъбчето, захапвайки секс кукла
-зъболекарка със страх от кръв
-армия от шотландски вампири по полички
-очарователно и перманентно стреснат химик-вампи, на име Ласло, който има сериозен проблем с копчетата (нито едно копче, намиращо се в обсега му, не бива да се чувства в безопасност), и който прекарва свободното си време бидейки сладък, стресиран и отвлечен.
-около половин дузина ЛОЛ моменти (като например когато Роман откърти да спи с появата на слънцето и Шана бе твърдо убедена, че е получил удар, защото тя е била твърде тежка и сърцето на Роман не е издържало да я пренесе по стълбите - но този спойлер не сте го чули от мен)

Успях да преглътна и заглавието, което в началото страшно ме дразнеше, след като открих, че всички книги от поредицата по някакъв начин пародират известни заглавия. Мернах Eat, prey, love (Яж, ловувай  и обичай) и Всичко, което искам за Коледа, са двата ми предни зъба. Все още мисля, че "Как да се омъжиш за вампир милионер" е крайно неподходящо заглавие, освен ако авторката е нямала предвид, че най-добрият начин да постигнеш това е да си уредиш смъртна присъда от руската свръхестествена мафия.

Накратко, "Как да се омъжиш" е добра книга заради веселите моменти. Иначе историята и героите са по-скоро ОК, а не о-боже-мой-обожавам-ги. Ако обаче сте фен на свръхестественото, а вие омръзнало от драма-лами със сълзливи очи да обикалят из вашите романи, но "Как да се омъжиш" определено дава необходимата разтоварваща почивка.
Аз я прочетох на плажа лятото и и давам 4 звезди.

[book review] Anna dressed in blood

I know someone, who should be making her Tusal, Wipocalypse and Themealicious posts...

Anyway, now we're here for :

Title : Anna dressed in blood
Author: Kendare Blake
genre: horror, teen, ghosts
read in English

Pre-thoughts:

I read some really good reviews on this book, and I have to say, it was love from first sight with the title and the cover. I was also on the hunt for suitable books for my horror challenge, so that's how this one went in my basket

Story:
Cas took over his father's job after his death. Nothing unusual. Well maybe the fact that his father could kill what was already dead, and yet he was murdered by a ghost. Now, with the black knife in his hand and the blood running in his veins, Cas sends away from this world those sould stuck in it. He doesn't pretend he sends them to a better place, for he doesn't know. All he knows is that they don't belong here, they hurt the living, so they must go.  Travelling with his mother from town to town, Cas receives a note for a particular ghost -the one of the murdered 16 years old Anna Korlov . Anna dressed in blood. Ghost more powerfull than anyone else Cas has ever encountered; if he can win against her, Cas is sure, he will be able to stand against his father's killer. And yet for a first time Cas isn't sure he will be able to win, for more causes than one.

After thoughts:
Anna dressed in blood was awesome. Truly awesome. Out of pure laziness, I rarely spent much time at once of reading e-books on my laptop (no e-reader), and yet I started and finished Anna on the same day. The books takes you in and doesn't let go till the last page. And thanks god I didn't have the next book yet, or the heat from the laptop would send me on fire.
We see the story from Cas' point of view, and author's interesting decision is to tell it in present tense. I usually really dislike this, but this time, it felt just in the right place and helps the reader build his vision of Cas. He is a very calm, controled person, who would take his time, even if it's few months, to prepare, research and organize everything, before executing his plan to deal with the ghost. The way the story is delivered in those often short present tense sentenses, it's like you see how he registers every detail .
Cas does everything he deems needed to get the job done, whether this means getting on terms with the school queen bee, relying on some magic more black than white, or killing for a second time murder victims. He does feel sorry for them, but never lets this stop him. Even after addmitting for himself that he feels somewhat different for Anna, his decision to kill her remains.
Anna, on the other side, is not your good little Casper. She's kinda a bad ghost. Tearing up limbs, splitting people in too, keeping a house full of dead bodies, this kind of bad ghost. Yes, in the end she does it because of the madness of her curse, but still pretty creepy. And rather cool. I can't help but compare this book with the Replacement, as it was classified as a teen horror too, but in horror terms this is so much better.
There are some high school and teen party moments, but they were rather good. Nothing cheap. The other almost-main characters, school's queen Carmel, attacking the ghost with a baseball batt, and the mind reading witch Thomas were also cuties, fresh and cool. And let's not forget Cas' mom, the white kitchen-witch
I said it, and I'll repeat it - the narration was really awesome and had a great impact on me. Following Cas' thoughts and changes was intriguing, and I thought it really cute how to the end of the book he started calling Anna "My Anna" .
So with no doubts, I give Anna 5 stars. I'm only sorry I can't make my best friend read this book. She's too scared to watch Ghost Whisperer and refused to listen to my babling for this book even before I get to the flesh eating ghosts and dead cats.

Goes to:
First in a series Challenges
YA challenge
Horror/Thriller challenge 
New authors
Ghostly reading challenge

Заглавие "Ана, облечена в кръв"
Автор : Кендар Блейк
жанр : тийн, хорър, призраци
прочетена на: английски

Когато тази книга излезе за пръв път, прочетох много положителни ревюта за нея. А и, признавам си, корицата и заглавието веднага ме хванаха. А тъй като и бездруго си търсех заглавия подходящи да попълнят списъка ми за Хорър предизвикателството, Ана лесно намери пътя си в списъка ми за четене.

Историята:
Кас е поел по пътя на баща си след смъртта му. Нищо толкова особено, стига да не беше умението на баща му да убива това, което вече е мъртво... макар че това не му е помогнало да избегне участта да бъде убит от призрак. Сега Кас с помощта на наследството, което носи - камата, която е в семейството от поколения и кръвта, която тече във вените му - прогонва неспокойните духове, чието място не е в този свят. Той не залъгва нито тях, нито себе си, че ги праща на по-добро място - те нараняват живите и трябва да се премахнат. Заедно с майка си, той пътува непрекъснато от град на град, докато не научава за призракът на убитата на 16 години Ана. Ана, облечена в кръв. Тя е по-силна от всеки друг призрак, който Кас е срещал досега, и той убеден, че победи ли Ана, ще може да се изправи и да спечели срещу убиеца на баща си. Само че за пръв път той не е убеден, че ще победи, поради повече от една причини...

Ана ме спечели веднага. Поради чист мързел, рядко се застоявам да чета електронни книги на лаптопа (не на четец), но Ана почнах и завърших на същия ден. Книгата те грабва и не те пуска до последната страница, всъщност и тогава продължава да те бута към продължението "Момиче от кошмари". Което за щастие нямах, иначе щях вече да се подпаля от лаптопа.
Историята се разказва през очите на Кас (от Касий, със с, а не з!) и интересно решение на авторката е сегашното време, в което да говори. Обикновено хич не харесвам разказите в сегашно време, дали защото ми напомнят на сегашното историческо от часовете по литература, или по други неведоми причини, не знам. Но факт е, че тук сегашното си е легнало точно мястото и е уцелило десетката. Всъщност то помага на читателя да си изгради образа на Кас. Той е много спокоен, уравновесен  и организиран, готов ако трябва с месеци да проучва дадения призрак и да подготвя план, преди да го приведе в действие. А с тези често кратки изречения в сегашно време, все едно си в главата му, докато регистрира всеки факт от случващото се и го премисля.
Когато се отнася до работата му, Кас няма големи скрупули да постигне това, което му е нужно - независимо дали това ще включва бързо да мине на ти с училищната кралица, да изпрати други за зелен хайвер или да убие повторно жертвите на убийство.  Да, той често съжалява призраците за съдбата им, но това не му пречи да си свърши работата.  Дори и след като сам пред себе си признава, че към Ана има по-различно отношение, дълго време след това не се отказва от идеята, че трябва да я убие.
Ана, от друга страна, не е Каспърче, подрънкващо унило наоколо. По-скоро тя се занимава с откъсване на крайници, разпаряне на хора на две, колекциониране на трупове в мазето, такива ми ти неща. Да, прави го заради лудостта, която и носи проклятието и, но все пак това я прави доста по-различна от стандартния призрачен протагонист. Не мога да не сравня "Ана" с "Подмененият", защото и двете книги се отнасят към тийн хоръра, а "Ана" е много, много по-добра
Въпреки, че е тийн, училищните и прочее елементи са премерени. Другите двама почти главни герои също са на ниво - кралицата на гимназията Кармел, нападаща призраци с бейзболна бухалка, и Томас, четящият мисли вещер. А да не забравяме и майката на Кас - бяла вещица и бивше хипи.
Казах, но пак ще повторя - наистина самият начин на водене на разказа много ме спечели. Читателят е в главата на Кас докато той размишлява, наблюдава, отегчава се, стъписва се, единственото, за което трудно ще получи информация от първа ръка, е халосването с греда по главата. А неимоверно удоволствие ми достави, как до края на книгата той започна пред себе си да се обръща към Ана с "моята Ана"

"Ана облечена в кръв" без съмнение печели пълния брой звездички.Жал мие само, че никога няма да мога да накарам най-добрата си приятелка да я прочете, защото откъм духове тя не може да понесе дори Шепот от отвъдното, а ми бе забранено да говоря за тази книга още преди да стигна до човекоядните призраци и мъртвите котки.

[book series review] Black dagger brotherhood

Series: Black Dagger Brotherhood
Titles: Dark Lover, Lover Eternal, Lover Awakened; Lover Revealed, Lover Unbound, Lover Enshrined, Lover Avenged
Author: J.R.Ward
genre: paranormal romance, urban fantasy, 
read in bulgarian

I decided to save some time and do the review of the series as whole, I bet you don't mind :)

Pre-thoughts:
I bought the first from this series because I fancy me some vampires, even if titles are somewhat fruity and covers not my type. BTW, even if not my type, I give highest score on bulgarian covers (up) especially compared to what I've seen of the English edition covers. Close eye shots - checked, six packs - checked, not so good photoshopped tatoos -  checked. But whoever did the covers really kept in mind the characters, and you can really recognize them in terms of hair, tatoos and so. In one word - the cover is actually related closely to the books, something I can't say for way too many covers that look like someone typed "pretty goth"or something in Google and chose a picture from the first page.  I can only complain that they didn't follow the pattern for the seventh book, but they broke it in the original series as well. I wonder how they will go from now

Story:
When night descends upon the city of Caldwell, NY, deadly battles take place. For centuries there's been war in the shadows between the warriors of the Black Dagger Brotherhood who fight to defend the vampire race, and the Lessening Society - heartless (literally) humans turned my such monsters by Omega, whose only purpose is to destroy the vampires. The series follows, in each book, the story of one of the warriors of the Brotherhood, in their battles, in their search for purpose, place, and love.

After thoughts:
I have to say, I really love this series. It drags you right into it, and you can't leave the book until you've read every letter of it. This is paranormal romance series, but the author found a very good balance between the romance and the paranormal, that carries the link between all the books and is the actual story that develops in them. We can follow the war between the Lessers and the vampires, their ups and downs. The whole vampire thing is btw very nicely blended with modern reality, and the historical aspect of the vampire race is also solid - it's cool to know the author really put thinking into it. 
I can't judge all the books the same quality, but that's also becase the reader can pick his favourites from douzens of characters - my personal fav couples are Rhage and Mary, Zsadist and Bella, Butch and Marissa and I think I'm taking a liking to Quinn and Blake; and so, my favors are more to their books than to the rest (still waiting for some of them - only first seven published here)
And while each of the book stories can stand well on its own (proven by my mom, who read the books in the following order - 7, 4, 5,  3, 1,2,6 and is now rereading from 7 to 1), they really stand as a series. Some characters really take less action than I would wanted, but noone is left out.
 Only down side of the story for me is how each and every relationship for now has been of the type "love of first sight" or even love of first sniff. And maybe the names. First, the decision  of translators to leave Scribe Virgin, Zero Sum, Lessening society and others I think could better be translated. Even only because Scribe Virgin sounds to me like a brand of olive oil. And the way the names are written in English... But I can live with that. The awesomeness of the whole series easily covers for these flaws
And in the end, BDB gets 6 stars. Oh wait, I have only 5 to give? Naaaah...
~~~~~~

Поредица : Братството на черния кинжал
Книги: Тъмна любов, Вечна любов, Пробудена любов, Споделена любов, Освободена любов, Свещена любов, Отмъстена любов
Автор: Дж. Р. Уорд
жанр: свръхестествен романс, градско фентъзи
прочетени на български

Тази поредица я почнах, защото ми се искаха вампирчета. Не се подлъгвайте от дълбоко влюбените заглавия, вампирчетата са налице и са от сой. И за пръв път да гласувам с две ръце, два крака и всички пипала за българските корици. Да, определено са нацелили доста клишета от жанра - плочки, близки кадри на лица и очета, не особено добре фотошопнати татуировки където падне, но всъщност всяка корица наистина се отнася за двойката, за оято става дума в книгата. След първия том от поредицата читателят няма да има проблем да разпознае героите - който е правил кориците, наистина се е постарал. Това не може да се каже за англоезичните. Само защо са прекъснали след шестата книга представянето по двойки, не знам.

Историята: В град Колдуел, Ню Йорк, всяка вечер се води война между воините от Братството на черния кинжал, последните защитници на вампирската раса, и Обществото на лесърите - безсърдечни - буквално - държат си сърчицата в в бурканчета, делви, тенекии от сирене, или каквото им е дошло на момента - убийци, чиято единствена мисия в живота е да изтребят вампитата. Всяка книга засяга историята на всеки един от войните, и естествено, намирането на любовта на живота му. Е сега, това си го знаехте.

Всъщност е намерен много добър баланс между романтичната страна, и сюжетната линия на войната и битките, която свързва книгите в поредицата в едно цяло. Въпреки че всяка може да се чете поотделно - доказано от майка ми, която прочете най-напред томовете в следния ред - 7, 4, 5,  3, 1,2,6 , а в момента ги чете отзад напред, но поне подред - има връзка между тях, историите се преливат от една книга в друга и наистина се държат заедно.
Цялото вампирско нещо е доста добре слято с модерното и технологиите; историята на вампирската раса също е поизпипана.
Не мога да оценя еднакво всички книги от поредицата, но това се дължи на факта, че има десети герои,  от които читателят може да си избира - и естествено аз имам пристрастие към историите на любимците ми. В случая това са двойките на Мери и Рейдж (опитомяване на домашен тиранозавър), Бела и Зейдист (класическа драматична история за спасявене на девойката от лошковците , а на смелия рицар - от собственото му съзнание), Мариса и Бъч (ако и за корицата му бяха направили носа с по-изявено бившо счупване - тогава щях да ги призная) и май ще си харесам и Куин и Блейк, но докато издадат тяхната книга ще мине още време.
Мога да се оплача - ама естествено, как без това - само, че досега повечето любовни истории са от типа "любов от пръв поглед" или даже "любов от първо подушване", което не е точно моя тип. Бих поспорила и относно решението на преводачите да оставят някои имена непреведени, когато според мен превод би им се отразил добре. Дори просто защото изписано с кирилица Скрайб Върджин звучи като марка зехтин първо качество. Затова пък на българския читател е спестен правописа на имената, който в оригинал е като правописния еквивалент на изкашляна от котка топка косми, обилно посипан с буквата h. Но наистина, това са си дребнави неща, и във всички други аспекти поредицата си е супер. Затова получава шест звездички. Какво? Мога да дам само пет? Няяяя

Goes to the following challenges / за следните предизвикателства
  The seconds in a serie Challenge
 First in a serie  Challenge
The alphabet challenge
Romance reading challenge
  New authors challenge
 Immortals reading challenge
 Speculative romance

[book review] The reckless angel

Title: The reckless angel
Author: Jane Feather
genre: historical romance
read in: bulgarian

Pre-thoughts:
This book wasn't mine by choice. I got it as a present from a friend who has a huge collection of soapy books. Why I finally gave in and read it? Becase of some reversed law of the attraction. The combo  horrible title that makes my blood sugar rise and the bulgarian cover that is the equivalent of cheap slutty dress for a book were so terrible, I ended up checking the book

Story:
Sir Daniel Drummond rescues from a British battlefield what he thought to be a wounded soldier. But soon he discovers that Harry is actually Henrietta. Things happen one after another to get them married, plotting against Cromwell and travelling Europe back and forth.

After thoughts:
Oh god, the main character was so annoying. At one point I decided that the title "reckless angel" was just a polite way to say stupid goose. Sorry, but that girl really annoyed me to no end.
Other than this, the book is def classified as a soap novel, that kind of book that doesn't take any thinking, but instead let's your mind to rest. The plot was just ridiculous at some points, especially how they get married. One would think that English gentlemen are aimlessly walking around, marrying girls at sight. The male lead, sir Daniel, was actually not a bad call.  He's a widower with two little girls, trying to support his kind while in exile. You can help but feel sorry for him, especially after getting married to Harry.
The attempt of political plot at the Spanish court didn't go very well, but the end of the book was a breath of fresh air whe Harry went to save her hubby from prison.
So in my opinion, people who are really in this genre, and are able to take a liking in the main heroine, will most likely like the book, even if it's not the best example of its kind. It has it's flaws, but still serves its role as a light read.

I started it, fully knowing that this is a soapy book, and if not for my dislike for Harry, I'd give it a higher, but for now "Reckless angel"gets 2.5 stars out of 5
~~~~~~~~

Заглавие: Безрасъдното ангелче
Автор: Джейн Фидър
Жанр: исторически романс
прочетен на: български

За да прочета тази книга роля изигра законът за обратното привличане. Ужасното заглавие, комбинирано с корица, еквивалент на евтина рокля и ярко червило ме накараха да проверя какво всъщност се крие зад тях.

Историята:
На бойното поле, по време на битките срещу Кромуел, сър Даниел Дръмонд спасява Хари, който обаче бързо се оказва Хенриета. Събитията се развиват шеметно, водейки до тяхната сватба, заговори срещу правителството на Кромуел, многобройни пътувания из Европа в търсене на политическа подкрепа за краля.

Лично мнение:
Леле, главната героиня много дразни. По едно време почнах да се съмнявам, че заглавието "Безрасъдното ангелче" е просто деликатен начин да се каже "тъпа гъска". Съжалявам, но това хлапе много досади.
Тази книга със сигурност се класифицира като сапунче, и отговаря на всички белези на своята порода, като предлага лек, ненатоварващ мозъка романс. Сюжетът е лесен за следване, макар и на моменти да е абсурден, особено описвайки как се ожениха. Човек остава с впечатлението, че английските джентълмени прекарват свободното си време в разходки и предложения за брак на случайни девойки. Всъщност този елемен е вече толкова разпространен, че човек почва да се чуди.
Главният герой, сър Даниел, всъщност е добро попадение. Вдовец с две щерки, той се опитва да запази имуществото си от новото правителство и да подпомага краля в изгнание. На човек му дожалява за него, особено след сватбата.
Опитите да се завърти политическа интрига в испанския двор са доста неуместни, но краят на книгата всъщност действа малко освежаващо със спасителната акция на Хари да изкара съпруга си от затвора.
Така че хора, които си падат наистина по този жанр, и по някаква причина харесат Хенриета, сигурно много ще харесат книгата като цяло. Макар и да не е от най-добрите представители на вида си, тя със сигурност не е и от най-лошите.

Аз почнах да чета тази книга със знанието, че взимам сапунче, и със съответните очаквания, и без намерение да я сравнявам с други книги от други жанрове и лиги. Затова ако героинята ми беше харесала, тя щеше да получи много по-висока оценка, но както са нещата сега, "Безрасъдното ангелче" получава 2.5 от 5 звезди.

For the following challenges/ за следните предизвикателства
Romance challenge
 Free reads challenge
Alphabet challenge
  New Authors challenge

[book review] Fragile things - Neil Gaiman

Title: Fragile things
Author: Neil Gaiman

Pre-thoughts:
During the Grand Hunt of Star Dust (book also by Gaiman) my dad cought this little one. I was building up my fangirlship after reading at the end of the previous year American gods and Anansi's boys, so this as well was a must read.. Neil Gaiman has become a pretty popular author and thus won many fans and haters. I personally love him. And he did some DW episodes. Extra points. This btw is the scanned cover of my copy. Usually I'm too lazy so I just find a pic from a site, but this time couldn't pick one I liked. Cover's pretty, but really not as much related as I would like it to be

Story:
This is a collection of "short fictions and wonders" with the genres being mainly fantasy, horror, supernatural fiction. In "A study in emerald"  the worlds of Sherlock and Cthulu become one. In "Forbidden Brides of the Faceless Slaves in the Secret House of the Night of Dread Desire" in the weirdest reversed reality where every gothic stereotype is true, a young writer struggles in his desire to write "fiction" of the boring daily chores. Poems lead you in the worlds of faes, wodwos or Alladin't robbers. On St Valantine's day harlequin gives his heart away and watches it being eaten. With ketchup. Phoenix and dark circus. Voodoo. Shadow. Things that hide, creep, dissappear and eat. People that go and never come back.

After thought:
Thing with the short stories collections is that it's harder to come with an opinion for the whole book when you loved some stories and not so others. In short, I really liked this book. Some works bored me, some scared me, some fascinated me, some I didn't get at all. It's great though that I got it  after reading his other books (all but STar dust), otherwise it'd be too random. It's like those stories and poems are filling the smallest whole, although they're not realted to any of it's works, apart from the short novel folloing Shadow's adventure after what happened in American gods. About half of the works leave you with " WTF did I just read" . Sometimes, it's an awesome wtf, I mean Sherlock and Cthulu sharing the same pages! Sometimes it one of those disturbing wtfs. Quite a few of the stories go under the horror tag. At least I put them there, even if there is very little explicit scaryness. It's more of that kind of scary, like when you have to go home alone at the night, the street light go out, you speed up and your freaking imagination goes berserk. The perfect amount of terror, locked in 10 pages or less, just enough to trigger it all. Just with a woman passing by at the night, or an old cabin in the garden. I do have a wild imagination. "Feeders and Eaters" I am never reading again.
5 stars from me.

This goes to
TBR mountain challenge
 Free reads
The alphabet challenge
Thriller/horror challenge
  Books in translation
 The short story challenge

~~~~~~~~~~
"Чупливи неща"
Нийл Геймън

По време на големия лов за "Звезден прах", баща ми улови "Чупливи неща" в София и ми я донесе. миналата година ме държеше още "Американски богове" и "Момчетата на АНанси" и изобщо всичко Геймъново ми беше в списъка за четене. Нийл Геймън сякаш нашумя повече напоследък, но аз си го открих случайно и много си го харесвам. Тази корица тук между другото е скан на моята книжка. Обикновено ме мързи и просто намирам снимка от нета, но този път нещо не намерих, която да ме устрои. Корицата е хубавка, но като цяло доста несвързана с каквото и да било от книгата.

"Чупливи неща" е колекция от къси разкази и "чудеса" като жанровете са главно фентъзи, фантастика, хорър. В "Етюд в изумрудено" се срещат световете на Шерлок Холмс и Ктхулу. В "Забранени невести на роби без лица в тайната къща на страховитото желание", в една обърната реалност, където всяко готическо клише е истина, млад автор се опитва да пише "фантастика" за скучното еднообразно всекидневие. Поеми за феи, хора-дървета и крадци. В деня на Свети Валентин Арлекин дава сърцето си и гледа как то бива изядено. С кетчуп. Жар птици и зловещи циркове. Вуду. Шадоу. Безименни неща.

Малко е трудно винаги да се излезе с общо мнение за сборник с разкази, защото едни ще са се харесали много, други не чак толкова - трети - хич. Но накратко - тази книга ми хареса. Някои от разказите в нея ве отегчиха, други уплашиха, трети си бяха просто разкошни, някои пък изобщо не схванах. Смятам, че е голям плюс, че взех да чета това след като бях минала повечето от другите му книги, защото човек вече е придобил някаква представа и е свикнал със стила му. А и разказите сякаш попълват някакви миниатюрна празнини, въпреки че никой от тях, освен последната новела за Шадоу от Американски богове, не е свързана с другите му книги. Сигурно половината работи в сборника те оставят с отчетливо " WTF Какво по дяволите прочетох току що" чувство. Понякога е готино WTF, както при Шерлок-Ктхулу комбото. А друг път е от ония притеснителни WTF. Доста от историите могат да попаднат под хорър/трилър/съспенс етикета, поне по моите мерки, въпреки че в тях няма нещо очебийно страшно. По скоро е от онзи вид страшно, както когато трябва дас е прибираш в тъмното късно вечер, няма улично осветление и забързваш крачка. От оня вид страшно, който разчита предимно на въображението. Идеално премерено количество ужас, побрано в 10 странички или по-малко. Само чрез жената, с която се разминаваш в нощта или барачката в дъното на запустярата градина. А аз имам много развито въображение. "Хранителната верита" няма пак да я отворя.

 

The white colour mystery

Note to myself: this sounds like a good title to a crime novel
Second note: I really should stop making those foolish promises like "I'll post tomorrow" because it seems this is just another way of spelling "I'm gonna fail"

Anyway, the colour white mystery





Now the question is: why for the sheep's sake the white on the sheep, on the snowman and on the snow look so different? I may have lost all of the other colours, but I didn't messed them. Nor the thread was dirty ot something.  Ah, I guess it's because of the surrounding colours.
If I was feeling Sherlock like I'd conitnue the investigation, but I'm not. And aww poor Sherlock. And poor, poor John. The last episode is so saaaad T____T
Third note: I watched the last Sherlock episode few months ago
If it wasn't for the second notem I'd add here: I won't be writing blog posts after 3.30 after midnight.

Aaaniway, I'll tryto stick with OSOS till I finish off all the white, while doing some other random projects, of course. The original plan was to finish the sleigh after the snowman, but nah, no threads.

Btw, how's your Olympics going? Our sportsmen are doing pretty well, not that I'm paying that much attention to sports. This was more of a prelude=
Everyone seems to be making their own Olympics - you should check HEather's here, it's like pure awesomeness with sugar and cherries on the top - but I decided : nope I'm not falling for that
And then..

Ah, I'm doomed anyway.

Hosted by Random House of Canada in this readathon you challenge yourself to read given number of pages from 27 of July till 12th of August. I picked 2012, because I saw other people doing so, and because it's cool. I decided this will be my golden medal. 1800 for silver, 1500 for bronze.  And I'll buy myself ice cream for every medal. Now this is motivation
Now sleeping won't be half bad of idea.
~~~~
Бележка: заглавието звучи добре като криминален роман
Втора бележка: трябва да престана с тези  глупави самозалъгващи обещания, че ще направя нещо в точно определено време и т.н.

Кааакто и да е, загадката на белия цвят е следната: защо овцата, снежният човек и снегът изглеждат различно бели. Не съм объркала конците - въпреки че запилях всички останали цветове нанякъде - нито пък бяха нещо изцапани. Няяях, сигурно е заради влиянието на околните цветове или нещо подобно
Ако бях в Шерлоковско настроение, можеше да се задълбоча в разследването, но не съм. Няях, горкичкият Шерлок. И още по-горкичкият Джон. Последният епизод беше толкова тъъъжееен T______T
Трета бележка : последният епизод гледах преди месеци
Ако не беше втората бележка, сега бих вмъкнала обещание да не пиша след 4 след полунощ.

Иначе планът е да се държа за овцата, докато не свърша всичкото бяло по нея. Оригиналният план беше да се довърши шейната, ама тъц, по вече обяснени причини. Естествено, разсейването с други проекти, стига фокусът да е на овцата, е допустим. Знам се аз.

А олиппиадата следите ли? Нашите се представят доста добре - не, че гледам толкова спорт, но все пак. Това беше по-скоро прелюдия към...
Рийдатона, или може би Чететона, или Книготона, или може би утре сутрин ще ми хрумне по-адекватен превод
Във всеки случай тази спортна инициатива, хоствана от Random House of Canada предлага да се отдадеш на възвишения спорт да си седиш на дупето и да четеш, докато не хванеш златния медал. В краен случай може и да лежиш, но не по корем, защото казват, че е вредно. Колко е висока летвата за златото - определяш сам. Аз се спрях на 2012 страници, защото видях, че и други правят така,  и изглежда просто симпатично.
2012 злато, 1800 сребро, 1500 бронз. Почти изпълнимо.
И за всеки медал - СЛАДОЛЕД!

[book review] It

Title: It
Author: Stephen King

Pre-thoughts:
This is not my first SK book. This is in fact my forth, so even if I'm taking part in the SK challenge on a level newbie, I'm not exactly a newbie. Not that much, I've read, especially given the number of books he has written, but still I have some idea. I've read the Tommyknockers, that was so-so, Roadwork that bored me enough to make me drop the book without finishing, and the Green mile, that I thought awesome, but still loved the movie better. I picked IT because it's one of the most famous horror novels, I had it forever in my list, and thought it would be a real shame to never check it after all.

Story:
Ok, really, do you need me to tell you the story of it? Here we have seven kids, seven autsiders who establish the Losers club to protect each other from the local bullies and later to fight together against the unnamed evil beneath the city, It. They are able to defeat it, but feeling that it's not yet over, they make a blood oath  to come back to Derry if the killings start again. They part ways and years later they don't remeber anything from what happened that summer, until one call makes them remember little by little the events and prepare for a new battle.

After thoughts:
Mm I have a very, very mixed feelings about this novel. It's most def the best from what I read from SK till know. I liked the story itself, I really did. All of the characters have real depth. I grew fond of the kids, and cheered up for them, I had my fingers crossed and wishing "happy ending, happy ending". The horror element was really good. It and its physical manifestations left aside, I think one of the scariest things was the influence It had over the people in Derry, the ability to take out the ugliest, cruelest, most terrifing parts of the human nature, and the worse is when you think, even if It made it grow and show, it was still somewhere inside to begin with. 
It's a long novel, 1000 + pages, but I don't think something could have been spared. Every piece of the story is in its rightfull place.
And yet. This book couldn't quite have me. Why? I'm not so sure. I tried not to think at all of my previous reads of SK while reading this. Granted, I didn't like that much some details of the story line, but that's not it.  It took me more than half of the book to get into story and to start turning the pages because I wanted to know what happens next, and not just because "let's see what happens next". Some part of my brain didn't stop to wander instead of really getting into the book, it counted incidents and deaths in the toilets, and greeted the Turtle as A'Tuin. When I finished the book, I had absolutely no problem to pick up another read right away until I finish my lunch (I know it's a bad habbit to read while eating, but hey, my reading time is limited). Usually  when I finish a strong book, it takes me some time and some thinking to switch to the next one.
I had a similar feeling with Tommyknockers, but here it was stronger, because while with Tommyknockers I wasn't very fascinated with the story itself and that was one more con against the pros, with It I liked it.
I guess I just don't like King's style. Judge me if you want, tell me he's a great teller as I've read in countless reviews. I keep myself the right of personal opinion, or rather feeling. What part of the style I dislike? No idea.
I had a hard time deciding whether to give IT 3 or 4 stars when rating on Shelfari, where 3 starts is I liked it, and 4 is I really liked it. I ended up giving 4.
Overall I rather enjoyed this book. It returned some of the faith that I might like other of his works. In the future I will most def check some more of his books, but with the premise that I'll be doing it out of interest in the story mostly. And I don't see myself rereading.
To all the SK lovers, I should say: I kinda envy you. It was really a great story and if you're able to sink in it, it'd be an awesome experience.

This books goes to:
Free reads  by Bookish Ardour
Horror/Thriller challenge by Sweeping me
Book in translation by The Introverted Reader (translated by Liubomir Nikolov)
And the Stephen king challenge on The Stephen King Project
There I signed up for the level novice for 1 SK book and you know what that means- I finished a challenge! woo-hoo!!!

Hosted on The Stephen King Project

Заглавие : То
Автор: Стивън Кинт
Превод Любомир Николов

"То" всъщност не е първата ми книга от СК, въпреки че за предизвикателството се записах за ниво "новак". Преди нея съм чела "Томичукалата", която ми беше горе-долу, "Пътна мрежа", която ме отегчи до степен, че я зарязах, а това наистина го правя рядко, и "Зеленият път", която вече наистина ми хареса, но затова път филмът ми хареса още повече. "То" реших да подхвана, защото е една от тези толкова известни книги, че направо те е срам да не си я прочел.

Историята
Сериозно, трябва ли аз да ви я разказвам? Аз не бях гледала филма, и въпреки това знаех общо взето сюжета. "То" проследява историята на група приятели, които като деца формират "Клуба на загубеняците", за да се предпазят от бандите в градчето Дери, а по-късно, за да се борят заедно срещу злото под града, безименното "То". Те успяват да го прогонят, но предусещайки, че не всичко е свършило, дават кръвен обет да се върнат, ако убийствата започнат пак. Години по-късно пътищата им са се разделили и те са забравили всичко, през което са преминали като деца. Но едно телефонно обаждане кара погребаните спомени да се събудят и загубеняците трябва да се подготвят пак за битка.

И такам, аз съм с доста смесени чувства относно тази книга. Наистина ми се искаше да я харесам, да си променя на 180 градуса мнението за СК и да се окаже, че книгите, които ме бяха поразочаровали, са просто изключения в богатото му творчество. Всъщност, много неща си ми харесаха. Самата история. Много ми хареса. Героите. Всичките добре изградени. Няма как да не хареса човек загубеняците, всичките. Стисках им палци през цялото време и си повтарях мантрата "щастлив край, щастлив край!". Ужасът. Самото "то" и различните му физически прояви си бяха естествено страшни, но това настрана, последиците от самото му влияние над жителите на Дери и способността му да извади наяве най-лошото, най-жестокото, най-безсърдечното, най-безчувственото у тях. И като си помисли човек, че от самото начало е имало някакви наченки на това вътре у тях, му става още по-страшно. Кинг си е майстор да опише ужаса и злото, в това грешка няма.
"То" е обемничка история със своите 1000 + страници, но въпреки всичко, не усетих нещо като излишно.
И все пак, тази книга не можа да ме хване. Защо, и аз не знам. Някои елементи от разказа, някои решения, не ми харесаха, но не е това. Отне ми повече от половината история (и нямам предвид от първия том) , за да почна да отгръщам страниците защото искам и трябва да знам какво става по нататък, а не просто "я да видим какво става после". Някаква част от мозъка ми през цялото време не се спря, а се мяташе насам натам, броеше различните инциденти свързани с тоалетни и поздравяваше Костенурката със "Здравей А'Туин!" . След като приключих "То", не изпитах никакви проблеми да се пресегна веднага за друга книга да почета докато си привърша обяда (знам, че не е хубаво да се чете по време на ядене, ама какво да се прави, когато времето е кът). А обикновено като свърша някоя завладяваща книга, ми се иска да и дам малко време, да позяпам тавана и да си помисля за нея.
Така, "То" ме остави със смесени и раздвоени чувства. В подобно състояние бях и след "Томичукалата", но тъй като там и историята не ме хвана особено, това доста натежа. А тук, историята си ми хареса, наистина.
Не ми харесва стилът на Стивън Кинг и това е. Съдете ме ако искате, и кажете, че той е страхотен и умел разказвач. Не се и съмнявам в последното де. Но си запазвам правото на собствено мнение, или по-точно в случая, чувство. Както и за специални поводи си запазвам правото да харесвам пълни лиготии и боклуци, дори и с пълното съзнание, че са такива, а да отхвърлям други.
А на всички фенове на Кинг искам да кажа, че ви завиждам, защото ако човек би успял да се потопи напълно в атмосферата на този разказ, би било наистина незабравимо преживяване. И много по-плашещо. Бррр.

Чудех се дали да дам 3 (хареса ми) или 4 (много ми хареса) звездички в Шелфари на "То", и в крайна сметка дадох 4. Като заключение - това със сигурност е книгата на СК, която ми хареса най-много (макар че и "Зеленият път" я гони по петите). Относно промяната на мнението - промених го, и мисля, че ще мога да харесам и други произведения на СК, макар и най-вече заради историята. В бъдеще, макар и не съвсем близко, смятам и да го направя - вдигнала съм мерника на "Гробище за домашни любимци" (чието заглавие, честно казано, ме кара да приемам моята любима манга Petshop of horrors малко по-леко, макар че пак не смея да я произнеса преведена) и "Тъмната кула"

Тази книга я броя за няколко предизвикателства, но най-вече искам да изтъкна  The Stephen King Project
, защото там се цаних за най-ниското ниво - една книга само, което значи... *драматични барабани... тарарарамммм* че го завърших! Първо завършено предизвикателство! *happy dances*